• Project Firebird

Защо е крайно време да сложим край на стратегическо гласуване?

Актуализирано: 20.06.2021 г.

Стратегическото гласуване в България често се появява под формата на “трябва да гласувам за ГЕРБ, за да не спечелят БСП” или “трябва да гласувам за БСП, за да не спечелят ГЕРБ”, уповайки се на идеята, че в България съществуват само две алтернативи за управление и избирателите трябва да преценят коя е по-малкото зло.


В тази точка ще разясним защо тази стратегия е не само неефективна, но и вредяща за демокрацията ни.


България е парламентарна и многопартийна република. Това означава, че на изборите за парламента се кандидатират множество партии и всяка, която събере над 4% от гласовете, изпраща представители в парламента. Броят на представителите зависи от получените гласове спрямо останалите партии.


Едно от най-големите предимства на пропорционалните избирателни системи е, че предоставят по-голяма репрезентация и позволяват на всеки да гласува за партията, която най-близко представлява неговите виждания.


Илюзорната дилема ГЕРБ или БСП загърбва тази възможност. Получава се следният парадокс, където колкото повече хора действат според принципа на този т.нар. “стратегически вот”, толкова повече сила му се дава. В България гласуваме сякаш сме двупартийна система, макар да не сме, което на практика ни превръща в такава. В следствие и ГЕРБ, и БСП стават по-силни, а останалите партии отслабват, защото губят подкрепа.


Според всички статистически проучвания ГЕРБ и БСП ще останат големи сили и в предстоящия парламент - дори една от двете да е първа и да сформира правителство, другата пак ще ѝ е сериозна опозиция и ще я ограничава драстично.


Последствията от настойчивото преизбиране на едни и същи партии с цел едната да надделее над „по-голямото зло“, са немалко.




1. Нищо не се променя от миналите избори до сегашните, освен пренебрежими стойности в процентите, с които са избрани партиите.


ГЕРБ са на власт от 11 години (*с изключението на 2013, когато за една година бяха парламентарна опозиция до разпускането на тогавашния парламент). Това са три мандата, които имаха, за да тласнат България напред. Много хора гледат на БСП и ГЕРБ като на българското ляво и дясно, и съответно не вземат в предвид продуктивността, прозрачността и конкретните политики на партиите, колкото бързат да се противопоставят на онази партия, която мразят. Проблемите в това са много, от неточното поставяне на двете партии на политическия спектър, до подаряването на вот на някоя партия на база тази неточност.


Чрез протестите през 2020 българите си доказахме един на друг, че парламентът в сегашната си форма не работи. Проблемите на България не се адресират и главното, което получаваме от правителството, са злоупотреби, които от време на време излизат на яве. В най-добрия вариант получаваме минимално усърдие по управлението, което да получи подкупено медийно внимание, и хората да се успокоят, че макар бавно, нещата се случват.


Изборите на 4-ти април са най-леснодостъпното ни оръжие като общество да отнемем силата на всички, изиграли ролята си в сформирането на модела Борисов (това включва и ГЕРБ, и БСП), и да започнем процеса този вакуум да се запълни с правилна репрезентация.


Изборите не са достатъчни, няма как да са. Но специално тази година да преизберем същите хора, срещу които протестирахме, е една огромна стъпка назад.




2. БСП – “лявата“ ни партия. Или…?


Макар терминът “лява партия“ да е всеобхватен и да е променял конотацията си през историята, основните принципи на лявата политика са лесни за категоризиране. Левите партии се водят по принципите на социално равенство, елиминация на класовото разделение, либерални политики, държавна подкрепа и отговорност за малцинствата и намаляване на експлоативната сила на частния сектор - с това бъдейки опозиция на йерархичната подредба на обществото.


В модерната политика, когато има две опозиционни сили, те най-често са лява и дясна партия, поради противоположността на философиите си.


Макар БСП да носят етикета Ляво, те не изпълняват нито ролята си на истински лява партия (а клонят по-скоро център-дясно), нито дори на опозиционна партия. От гледна точка на опозиция, най-продуктивният им опит е президентството на Румен Радев, който временно отлага приемането на закони, като ги връща за преразглеждане.


Сравнявайки ги с ГЕРБ, БСП главно се отличават с външната си политика чрез открита подкрепа за Русия с остатъчна симпатия от времето на социализма. Връзката с Русия като централно разграничение между двете партии отблъсква центристките гласоподаватели, и създава впечатлението, че в контекста на България, щом една партия е лява, тя “цели да върне авторитарния комунизъм”.


В същото време в тази динамика БСП-ГЕРБ, където много хора се опитват да неутрализират едното или другото, има тревожно голям вакуум на леви политики.


БСП не се борят за изпълняването на елементарни леви ценности. На икономическо ниво предлагат повече социални помощи, но в същото време се отказват от идеята за прогресивния данък, присъщ на левите политики – тоест пропорционално по-висок процент от приходите на даден индивид или компания да бъде пренасочван в данъци, или с други думи – колкото повече печелиш, толкова повече данък плащаш. Освен това подпомогнаха вкопаването на плоския данък, и то нисък такъв - 10%, като централна българска политика.


Как смятат БСП значително да засилят социалните помощи, отказвайки да предприемат елементарни мерки да разширят държавната хазна? Защо смятат да взимат еднакъв процент средства от хората, на които на теория се опитват да помогнат, колкото от хората, които могат да си позволят да допринесат за социалното ни развитие без сериозни лишения?


Обещанията за социални помощи без ясен план за придобиване на тези средства са просто обещания, и то от популистки вид.


На социално ниво, БСП също не заема ролята на същинска лява партия. Пресен пример е въпроса за Истанбулската конвенция – закон, който в основата си не засягаше темата за сексуалност и джендър, а само включваше уточнение в една от подточките си - когато БСП не коментираха истински належащия проблем с насилието над жените – една от групите в неравностойно положение, които те на теория трябва да защитават.


Освен това БСП са оставили грижата за етническите малцинства на ДПС (които пък се занимават само с част от тях), и не се ангажират с тях, и дума не обелват за други видове малцинства като ЛГБТ+ малцинството.




3. Вредата за малките партии


Стратегическият ти вот за БСП или ГЕРБ отнема места от партиите, които иначе биха имали по-силно влияние. ГЕРБ и БСП със сигурност ще са водещи сили в следващият парламент, но допълнителните гласове им дават и допълнителни места. Колкото повече места имат, толкова по-малко им се налага да кооперират с други партии, защото по-лесно сформират мнозинство.


Ако желаеш ти е мнението ти да бъде репрезентирано в парламента, е по-добре да заложиш на точността на това какво точно би било защитавано, отколкото колко силна е партията, която само на теория съвпада с наклонността ти на политическия спектър.


Всяка партия, която влезе, има шанс да повлияе на политиката. Дори с малко представители, партията може да играе ключова роля при сключването на коалиционно правителство или силна опозиция, с което да изисква компромиси по специфични проблеми – някои от които може би именно политиките, заради които си избрал тази партия.


Малките партии, които ще стигнат до парламента, с които ти НЕ си съгласен, също са от значение. Колкото повече места има, толкова повече влияние оказва - това наблюдавахме в последният парламент, където подкрепата на ВМРО за ГЕРБ силно повлия на посоката на България, включитено отношенията ни със Северна Македония, дискусии по теми като казармата и абортите и инсинуацията върху думата „джендър“.


Коалиционните партньори варират от избори на избори, но колкото повече подкрепа дадеш на ГЕРБ или БСП, толкова по-малко се налага те да кооперират с други партии и да си търсят партньори. Ако не си съгласен нито с ГЕРБ, нито с БСП – накарай ги поне да имат нужда от малките партии.




4. Истинският стратегически глас в многопартийна система

Има нещо важно, свързано с резултата ако гласуваш за партия и тя не влезе в парламента. В този случай, гласът ти се разпределя между всички спечелили партии, защото трябва да се запълнят всички места в парламента. На практика често заради по-високите проценти на първите партии, се получава изкривяване и те всъщност получават няколко повече места от влезлите партии с по-малко гласове.


Съществува друга форма на стратегически глас, за която се говори по-малко, но е полезна в сегашната ситуация. Стратегическият глас в многопартийна система е да разгледаш останалите партии, които имат висок шанс да влязат в парламента, и да гласуваш за една от тях, за да бъдеш сигурен, че гласът ти ще отиде там, където си го насочил.


Освен това, както тук е обяснено, на някои избори се създават партии умишлено с цел да разпиляване на гласа в полза на управляващите партии, които да получат повече места без да трябва да се стараят да спечелят на своя страна гласоподавателите.


От друга страна, е важно да се разбере и че много от статистическите проучвания са манипулирани или извършени сред твърде малко хора. Това, както и начинът, по който се използват от подкупени медии, създава възможност да се влияе на общественото мнение и населението да бъде убедено, че дадена партия няма шанс, макар тя всъщност да има. Тогава хората избират да не гласуват за нея, и това се превръща в себеизпълняващо се пророчество.


Системата е сложна и определено тези фактори не помагат при взимането на решение. Апелираме към теб все пак да им обърнеш внимание и да обмислиш дали да използваш тази стратегия. Искаме да знаеш, че ако не намираш никого сред вероятните влизащи в парламента, който би искал да подкрепиш, можеш да гласуваш за алтернативи. И този глас все пак има стойност, защото може да направи тези алтернативи по-силни за следващите избори (както например Да, България не успяха да минат прага през 2017, но събраха достатъчно подкрепа, че да се появят отново на изборите през 2021 под формата Демократична България).


Няма перфектен избор, и всяка опция има своите недостатъци, но важното е че избор имаш. Започни от партиите, които вероятно ще минат прага, и виж дали можеш да подкрепиш някоя от тях. Ако не можеш, погледни и останалите, защото и те имат значение, макар и в тях гласът ти да губи част от стойността си.

5. Няма да сложим край на олигархията, докато ѝ позволяваме да съществува.


В момента в системата ни е много трудно да свалиш от власт някого, когато се е добрал до там. Това всъщност противоречи на основни демократични принципи като носенето на отговорност, ограничението на властта, и най-вече – истинското народовластие. Това е крайната цел на всеки един гражданин, защото тези принципи означават той да бива изслушван и считан за важен.


Докато не върнем силата на народа, няма как да не се злоупотребява със системата ни. Но преди да можем да се превърнем в демократично общество, трябва да се преборим с тази съсредоточеност на вземане на решения в едни и същи хора, които отказват да слушат народа.




6. Намеренията ти не влизат в урната. Бланката влиза.


Дори ти да отидеш и неохотно да гласуваш за ГЕРБ/БСП, мразейки факта, че това ти се налага, гласът ти за партията е същия като на хората, които с чисто сърце го правят, или на тези, на които им се е платило да гласуват.


Всеки един допълнителен глас им дава морална подкрепа и парични субсидии. В обобщителните ни статии за партиите можете да видите обобщение на вредите, които и ГЕРБ, и БСП са нанесли на държавата ни.Илюзията, че тези две партии не могат да бъдат изтръгнати от политиката ни, е най-силното им оръжие. Нищо друго не ги държи там освен корупция, купени гласове и възползването от вотовете на хора, които имат добри намерения, но не са получили адекватни предизборни кампании или отчетност.




7. Силата на народа да приложи присъда.


Колко пъти може една партия да остане безнаказана за това, че е провалила народа и избирателите си? Защото когато хората протестират мирно, са лесни за пренебрегване, а когато барикадират и ескалират, рушат мира на държавата.


Няма нужда да си бил на протестите, или дори да си подкрепял методите им, за да погледнеш на изборите като на осезаем и конкретен механизъм да наложиш принципа, че когато гласът ти не бива слушан, ще звучи още по-силно.


Съществуването на “другото зло” от дълго време носи двете партии над останалите. Нашата задача е да се уверим, че това няма да ги носи още дълго, и че ако не искат да отстъпят, няма да ги преизберем.


България се е променила към по-добро.

Нека го докажем.

184 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички