• Project Firebird

Ляво, дясно и политическият компас


В България често се използват определения като “дясно” и “ляво” с широк замах, без да е ясно какво точно стои зад тях. Гражданите правят опити да сложат хаотичните политики на партиите на политическия спектър, а етикетите, които самите партии си лепят, често не са автентични.


В България повечето партии се определят като десни - т.е. вярват, че пазарът трябва сам да се регулира, и защитават по-индивидуалистични позиции. В същото време повечето от тези десни партии предлагат леви политики като увеличаване на социалните помощи и пенсиите. А единствената вече установила се лява партия, БСП, защитава силно консервативни ценности и е хаотична в пазарните си политики. Разбира се, всяка партия има право да се адаптира според ситуацията, но когато основните идеи на партията, с които си търси подкрепа, са представени подвеждащо или се променят със смени в ръководството, имаме проблем.


Много от партиите не влизат в директен сблъсък една с друга относно политически виждания веднъж щом са обявили мястото си на компаса (ако въобще са направили и това). Вместо това експлоатират опозицията ляво-дясно, за да дискредитират позициите на партиите, които им се противопоставят. Това явление съблича политиката ни от нюанс и загърбя шанса партиите да стигнат до съгласие или да погледнат на работата си като на интелектуален труд с огромно влияние, а не на спорт с два отбора. А дори когато политическите формации твърдят, че защитават определени идеи, те не се борят за осъществяването им - просто си търсят път към властта. Пример за това е ДПС - партия, рекламираща се като лява и като представителка на етническите малцинства. Но всъщност единствената ѝ цел е печелившата позиция, често пъти тази на ГЕРБ. Иронично е как партията на малцинствата почти никога не се озова в малцинствена позиция.


Важно е да изясним какво се случва в България и какви всъщност са политическите виждания на различните партии. Затова сме подготвили следното обяснение какво представлява стандартният политически компас, за който всички говорят. Също така ще изясним и някои по-актуални теории за политическите разделения в момента и как са приложими за политиката в България.




Стандартното разбиране за ляво и дясно

Ако някой е прекарвал известно време в интернет, най-вероятно е виждал следната диаграма. Конкретно това изображение на политическия компас е създадено като част от онлайн тест за политическа позиция, но добре олицетворява стандартното академично разбиране за политическите оси. Спрямо позиционирането върху компаса се определя до каква степен и по какъв начин държавата трябва да упражнява контрол върху обществото и икономиката.



Хоризонталното разделение - ляво и дясно, засяга икономиката - т.е. финансите, пазара, ресурсите. При левите идеологии преобладава виждането за колективно или държавно управление на икономиката. Лявото подкрепя създаването на регулации, които да се грижат за уязвими лица или нестокови елементи като околната среда. Това често включва политики като социални помощи, ограничения върху производството, събирането на данъци и създаването на работнически профсъюзи. Цялостно главният проблем, който лявото се опитва да разреши, е съсредоточаването на голяма част от ресурсите в малки групи от личности и злоупотребяването с труда на хората.


Дясната представа вярва, че икономиката трябва да се остави да се развива чрез свободна конкуренция, като по този начин ще се регулира от само себе си. Т.е. това, от което имат нужда хората като продукт, и това какво е печелившо за производителите винаги ще се напасне заради естествения ход на нещата. Според десните икономисти това е най-ефективният начин за разпределяне на ресурси и по този начин всеки да получава това, което сам си е изработил. С други думи, дясното защитава принципите на капитализма и собствеността, а гледа на левите политики като на несправедливи за индивида.


Вертикалното разделение адресира социалните и културните политики и определя колко абсолютна власт има държавата. В горната част на компаса се помещават авторитарните виждания - държавата налага моралния си авторитет върху обществото и го води в предопределена посока, като ограничава свободите и правата на гражданите, чиито виждания не съвпадат с тези на мнозинството. В долната част се намират прогресивността и либералността - държавата създава условията, които позволяват себеизразяването и свободата на гражданите, без да налага свои стандарти и виждания за какво е приемливо.


Почти никоя партия обаче не е изцяло дясна или изцяло лява - такава партия би била наречена “радикална”. Съществуват и партии, които подкрепят смесена политика и балансират между леви и десни идеи. Те биват определяни като центристки, като при изявяване на преференции за някои по-леви или по-десни виждания, могат да бъдат наречени съответно центристко-леви или центристко-десни.


Важно е да се спомене също, че преди да се добави вертикалната ос “авторитарно-либерално”, политиците главно са си служили с разделението “ляво-дясно”. Поради исторически причини, а и просто защото е по-често срещаният феномен, много често под “дясно” напряко се има предвид “консервативно”, а под “ляво” се има предвид “прогресивно”. Това е особено често срещано в политиката в САЩ, например, но с времето става все по-критикуван феномен, тъй като не обхваща всяка съществуваща позиция.



Текущи политически разделения

Светът през последния век се е променил драстично - свидетели сме на значително икономическо и технологично развитие. В същото време глобализацията - нарастването на връзките и взаимодействията между държавите, драстично променя обстоятелствата, в които живеем. Компасът, който познаваме, се е сформирал след важни исторически събития и революции. Съответно е важно да вземем предвид, че политиката се развива и непрекъснато среща нови изпитания. Нещата, допринесли за оформянето на светогледа на по-старите поколения, са все още жизненоважни, но новите проблеми като глобалното затопляне, дигитализацията и глобализацията възпитават различни виждания сред по-младите.


Разделянето на ляво и дясно помага да се създаде обща преценка за това къде стои дадена партия или личност по основните въпроси. Но за по-дълбоко разбиране всъщност може да се окаже подвеждащо. Освен това при опита да се отговори на тежки въпроси като “Как трябва да изглежда обществото?” или “Кои са истинските проблеми в света ни?” е важно да помним, че компасът, като всяка друга класификация, не изчерпва съществуващите мнения.


Все пак предоставяме този малко по-актуален списък с разграниченията, пренебрегнати от стария компас, и се надяваме той да помогне и с разбирането на ситуацията в България.

Основни ценности и нужди (свобода-сигурност)


Модерният живот е силно доминиран от сблъсъка между стремежа към свобода и нуждата от сигурност и организация. Този сблъсък се наблюдава най-вече между поколенията, но това не е задължително - използваме ги като актуален пример.


По-старите поколения обикновено приоритизират сигурността и прилагането на закон и ред за поддържането ѝ. Икономически въпроси като осигуряване на работни места и защита на частната собственост са централни. Освен това се почитат и идеи като традиция и авторитет. Нуждата от сигурност често се използва, за да се оправдае концентрирането на властта в по-малка група хора, а на засилената социална йерархия се гледа като на тест за компетентност.

По-младите поколения, отчасти заради израстването си в по-мирни времена с лесен обмен на информация, се водят по-малко от нуждата си за сигурност и повече от социалните си нужди за себеизразяване и свобода на словото. В същото време социалната опресия ги провокира да подкрепят ценности като равенство и солидарност. Изразяват ги чрез оказване на помощ на различни малцинства във и извън пределите на собствените си държави. Все по-често се насочват и към общочовешки проблеми като глобалното затопляне и се включват в каузи, незасягащи собствената им държава.


Глобализация


Глобализацията е международно обменяне на идеи, капитал, технологии и култура. Що се отнася до вътрешните държавни промени, тя е един от най-значителните фактори. Процесът на глобализация става по-осезаем през втората половина на 20-ти век, а сферите, които афектира, най-обобщено са следните три: икономика, култура и политика.


Икономика


Ако доскоро повечето сравнително развити държави са имали вътрешно производство, което донякъде ги е правило себедостатъчни, то в днешно време ситуацията е различна. Огромните размествания на индустрии вследствие на глобализацията местят ресурси и работници от едни държави в други. По този начин някои страни стават твърде силна конкуренция в определена сфера и убиват същата индустрия в по-малките държави. Това води до специализацията на всяка страна в конкретни производства - държавите се опитват да станат най-добрите в нещо на световно ниво, вместо да произвеждат достатъчно за себе си във всички сфери. Това идва с някои икономически ползи, но понякога и със сериозни загуби и странични ефекти. Създава се огромно движение на хора от държава в държава, което в дългосрочен план развива индустриите на страните, към които се емигрира, а самите мигриращи индивиди потенциално успяват да заживеят по-добър живот. Още по-дългосрочни са обаче вредите за държавите, страдащи от явлението “изтичане на мозъци” - масова емиграция на квалифицираните хора към места с по-примамливи заплати и кариерни възможности.


Заради всички тези феномени съществува конфликтът дали да се подпомага или пречи на глобализацията. Подкрепящите глобализацията я виждат като стъпка към перфектния свят, където граници почти не съществуват и всеки е гражданин на света. В момента обаче везните не са изобщо изравнени. Както съществуват държави, компании и индивиди, спечелили от международния обмен, така има и ощетени. Това въздейства на политическите възгледи и на двете групи.


Печелившите от феномена обикновено подкрепят свободната търговия, отворените граници, приемането на мигранти, инвестициите в образование и създаването на мултиетническо общество (познато като “cosmopolitan society”). Пострадалите пък търсят начини да се предпазят от бъдещи вреди, като някои се насочват към конкретни мерки, които да ограничат или изменят глобализацията. Основен сред тези подходи е и така нареченият икономически протекционизъм - защита на местния бизнес, която се осъществява най-вече чрез правенето на вноса на чуждестранната продукция по-скъп. Това капсулиране често пъти се предлага от партии, които са цялостно консервативни - т.е. партии, които защитават националистически ценности и целят по-силни граници като цяло. В такава ситуация някой, ощетен от глобализацията - било то местен производител или човек с емигрирало семейство в чужбина, се чувства привлечен от идеята за затваряне на държавата. За съжаление, тези партии често пъти игнорират политическите фактори, заради които глобализацията успява да навреди на държавата, и вместо това хвърлят вината или върху етническите и културните групи, които навлизат в страната, или върху държавите, към които местното население емигрира. Това е добър пример за как една партия е по-добре да се концентрира върху предлагането на истински решения (например как да се защитят пострадалите от глобализацията), отколкото да слага обобщаващи етикети на намеренията си.


Култура


Глобализацията създава и огромен обмен на информация, култура и ценности, което разтърсва традиционни социални норми навсякъде из света. Това, от една страна, обогатява ежедневния живот и предизвиква ползотворен обмен на критика на установените норми. От друга, позволява на някои държави да държат медиен монопол над по-малките, като по този начин се получава размиване и уеднаквяване на социалния и културен живот.


Политика


В много европейски държави съществува и допълнително подразделение относно конкретните мнения за Европейския съюз. От една страна, стоят индустрии, социални групи и поколения, чийто стандарт на живот се е подобрил заради предимствата, които ЕС гарантира, и подкрепят повишена интеграция в ЕС. От другата страна пък са индустрии и хора, пострадали от политиките на ЕС и силните икономически и културни взаимоотношения между държавите в него, заради което искат повече независимост от ЕС и проявяват така нареченият евроскептицизъм. Този конфликт е различно изострен в различните европейски държави и варира по актуалност спрямо проблемите, през които ЕС минава. Също така има последствие и за вижданията относно други външнополитически отношения, като по-евроскептичните държави се обръщат към други потенциални партньори като Китай или Русия.



Взаимодействие между разделенията


Заради сходните нужди, от които произхождат някои от тези позиции, повечето хора и партии се групират по предвидими начини. Често пъти подкрепящите традиционалистки виждания и загубилите от глобализацията гласуват за сходни партии, макар да се интересуват от различни проблеми, тъй като, може да се каже, и двете групи търсят някаква форма на сигурност. По същия начин по-либерално настроените хора, ценящи свобода и прогреса като ценност, гласуват за сходни партии като спечелилите от глобализацията, подкрепящи допълнителното отваряне на света за търговия, защото и двете групи търсят някаква форма на свобода. Това разделение най-обобщено е ТАН срещу ЗАЛ - традиционалистки авторитарни националистически движения срещу зелени алтернативни либерални движения. Често пъти различните партии успяват да представят политиките си по такъв начин, че да засегнат главните ценности на подкрепящите ги хора, независимо от конкретните идеи на партията.


Не всяка партия и движение пасва на това разделение, но разбирането за него помага да разберем по-добре коя партия зад какво стои и защо гласуващите за нея я подкрепят. Освен това не всяка партия покрива всички проблеми, засегнати по-горе (а някои пък включват в платформите си и проблеми, неописани горе и/ли съвсем непасващи на традиционни разделения), а някои понякога имат и на теория противоречащи си позиции. Разделението е полезно, за да разберем по-добре политическата обстановка, но не е формула, чрез която да определим коя партия със сигурност ще защити най-важните за нас идеи.




Какво се случва в България?


За разлика от повечето демокрации, в които гореспоменатите политически разделения наистина се забелязват, България страда от проблем с дълбока корупция, предопределящ политическите ни дискусии. В идеалния случай, предизборните дебати са базирани на ефективността на различни политики и нуждата да се приоритизират едни проблеми над други. Вместо това в България основната тематика е доверието към партия Х и корупцията. От едната страна стоят дългогодишно установилите се партии, борещи се да се докажат, че или не са били замесени в корупция, или са способни на промяна. От другатата страна са така наречените партии от протеста, борещи се да спечелят доверие с обещание, че няма да се поддадат на корупцията и вместо това ще се борят с нея. Това, както и проблемите като купуване на гласове и неяснотата около изборите, обезкуражава много гласоподаватели да подберат внимателно партията, за която да гласуват. Това единствено задълбочава разреза между намеренията на партиите и политическите виждания на гласуващите.


А когато действително се говори за конкретни политики, по-установилите се партии приоритизират отделни социални групи, за да наберат повече гласоподаватели (например БСП - пенсионерите и ДПС - етническите малцинства), а протестните партии се насочват към структурни проблеми като съдебната, здравната и образователната система, с цел да оправят щетите, нанесени от старите партии.


Откъм икономическо разделение България заема някаква променлива ляво-дясна политика, характерна за много бивши социалистически държави. По-сериозният проблем, който идва на показ тук, е всъщност неефективността на бюрокрацията ни и злоупотребата с данъчните ни средства. Тоест дори на теория да има дебат дали държавата трябва да се меси в икономиката, държавата в момента е корумпирана и нестабилна и подобен дебат трудно би повлиял на управлението отвътре. На социалното разделение повечето партии заемат традиционалистки позиции и нямаме силна "лява" партия, която да представяла социални групи и теми като равенство и солидарност. По-скоро партиите се подреждат по различни степени на социална консервативност, с вариации в отвореността си към глобализацията, най-вече относно ЕС. Геополитическата ни ориентация често присъства като основна тема в политически дебати, като главният сблъсък е между проевропейски и проатлантически партии срещу проруски партии.



Как се разграничават вижданията на водещите партии?

Подредба спрямо получените резултати на последните избори през ноември 2021.


Продължаваме Промяната има платформа, силно повлияна от политическите обстоятелства, в които е основана. Цели се да поддържа центристка позиция и безпристрастност с приоритет за постигане на коалиция между партиите в новия парламент. Приоритизира адресирането на проблема с корупцията и най-засегнатите от нея сектори. Има и някои умерено-леви политики и подкрепя повечето либерални ценности, но в същото време има по-протекционистки затворен подход към икономиката. Геополитическата ѝ насоченост е проевропейска и проатлантическа.


ГЕРБ е до голяма степен икономически центристка партия, като на теория се стреми към свободно развитие на икономиката и ниски данъци, придружено от социални помощи за уязвими групи, макар и на практика да е замесена в сериозни корупционни проблеми и много от бюджетните средства да не са се използвали по предназначение от нея. Относно социална въпроси е умерено консервативна, докато в геополитическата си ориентация е проевропейска и проатлантическа (вероятно заради европейските фондове и допълнителните средства, които държавния бюджет получава от тях).


ДПС променя драстично политиките и приоритетите си от избори на избори, както и подкрепата си за други партии. Заради това е трудно да се постави в която и да е категория. Единствената сигурна константа в тази партия е разчитането ѝ на закупени и изнудени гласове за печелене на избори. Геополитическата ѝ насоченост е главно проевропейска, вероятно също заради европейските фондове.


БСП през повечето време успява да следва умерено лява икономическа политика, макар и с някои сериозни изключения. При социални въпроси обаче осезаемо принадлежи към ТАН категорията и то изненадващо много за партия, определяща себе си като лява. Единствената уязвима група, с която се ангажира дълбоко в политиката си, е тази на пенсионерите. Когато става въпрос за други уязвими групи, или не ги адресира в политиката си (както е случаят с повечето етнически малцинства), или заема позиция срещу тях (като при ЛГБТИ малцинството и бежанците). Относно важни обществени въпроси като Истанбулската конвенция и домашното насилие отново заема консервативна позиция, активно противоречаща на идеите за социалното равенство. Геополитическата ѝ насоченост е проруска.


Има Такъв Народ съзнателно не позиционира себе си в спектъра, макар лидерът ѝ Слави Трифонов да се определя като десен. В политиката си партията предлага главно десни икономически политики с консервативна данъчна политика и насоченост към малкия и средния бизнес, а на социално ниво заема сравнително центристка позиция. Главно набляга върху прогресивни ценности като свобода и гражданско участие в политиката и обществения живот, но не се засяга особено с важни за лявото теми като защита на малцинствата. В същото време по други теми заема позиция по-близо до ТАН частта на разделението, като например наблягане върху традиционните семейни ценности. Геополитическата ѝ насоченост е проевропейска и приоритизира спазването на вече създадени съюзи и споразумения.


Демократична България има центристко-дясна икономическа политика с фокус върху малките бизнеси и някои по-леви инструменти като социални политики. Тя е сред българските политически движения, които се доближават повече до категорията ЗАЛ, основно заради насочеността си към зелени политики и гарантиране на права като свобода на медиите и равенство пред закона. В същото време има и множество социални проблеми, с които не се ангажира, заради което не е в самата категория. Геополитическата ѝ насоченост е проевропейска и проатлантическа.


Възраждане има центристко-дясна икономическа политика, базирана на развитие на българските бизнеси извън ЕС и еврозоната. На социално ниво заема отявлена консервативна ТАН позиция, макар да я представя с идеята за свобода и независимост. Използва липсата на информираност сред българското общество относно ваксините, за да се представи за партия, защитаваща гражданските свободи. В същото време обаче, социалните ѝ приоритети в останалите сфери са насочени към държавния авторитет, традиционните семейни ценности, и отхвърлянето на различните. Последното стига до степен, където лидерът на Възраждане заплашва хората, които не са съгласни с него, с това да бъдат изпратени в трудови лагери. Приоритетът на Възраждане за независимост се изявява основно в геополитическата ѝ ориентация, където е твърдо антиевропейска и антиевроатлантическа, с открита подкрепа за Русия. Твърдо стои срещу независимостта на Република Северна Македония.


Изправи се БГ! Ние идваме има предимно леви икономически политики сред приоритетите си. На социално ниво също заема по-прогресивна позиция, главно заради опитите си да си посредничи с различни уязвими групи от обществото. В същото време е политическа формация, която събира в себе си множество индивиди с различни виждания. Това вече е водило до противоречиви позиции, изразени от представителите ѝ, и вероятно ще продължи да води. Съответно е трудно формацията да бъде поставена в конкретна категория.


Българските патриоти, независимо дали поотделно или обединени, нямат силно изявени икономически позиции, но имат изключително силни ТАН виждания. Геополитическата им ориентация е силно изявен национализъм и често оспорват независимостта на Република Северна Македония.


44 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички