• Project Firebird

Президентски избори 2021 - всички кандидати




На 14-ти ноември ни предстои да гласуваме 2 в 1 - този път освен парламент, избираме и президент. Затова сме подготвили кратко разяснение на ролята на президента и обобщени текстове за различните кандидати, които да служат за отпорни точки при търсенето на допълнителна информация. Приканваме ви да не спирате само с един източник, а да търсите на разнообразни места.


Най-важните отговорности на президента са да служи като обединяваща фигура за населението и да представлява държавата в международните ѝ отношения. Върху него пада отговорността да назначава служебно правителство при нуждата от такова, което, както видяхме, се оказа доста важно в последната година. Освен това президентът може да налага вето върху закони, приети от Народното събрание - т.е. еднолично да връща закони за преразглеждане, ако не ги сметне за добри. На теория това създава повече защита срещу вредни за населението политики, но на практика ветото на президента не е силно ефективно, защото след като законите са преразгледани, могат да бъдат приети отново, дори да не са осъществени никакви промени по тях.


За разлика от избирането на състава на парламента, на президентските избори се гласува чрез мажоритарна система. Това означава, че се гласува за един кандидат и кандидатът с най-много гласове печели позицията. В България системата има два тура - веднъж се гласува на първи тур за всички кандидати, след което обикновено има втори тур - така наречения балотаж. На него двамата кандидати с най-много гласове се изправят един срещу друг. Всички гласоподаватели могат да гласуват отново, този път само за един от двамата. Така се осигурява по-добра репрезентация на политически виждания и се дава възможност на гласоподавателите на първи тур да подкрепят предпочитания си кандидат, без да се притесняват за стратегическо гласуване, докато на втори тур избират по-приемливия кандидат.


Възможно е да бъде избран президент на първи тур и да не се стига до балотаж, макар и да е изключително рядко срещано. Има две условия да се постигне това:

  • На първи тур да гласуват поне 50% плюс един от всички хора, които имат правото да гласуват;

  • Кандидатът с най-много гласове да е получил поне 50% плюс един от всички подадени гласове.


Тази година най-вероятно ще наблюдаваме балотаж и ще гласуваме и на втори тур. Това е както заради осезаемо ниската избирателна активност в България, така и заради конкуренцията между водещите трима кандидати, която затруднява това някой от тях да събере над 50%. Според някои проучвания текущият президент Румен Радев все пак има шансове да спечели изборите още на първи тур, но не е много вероятно, защото ще му бъде трудно да изпълни и двете условия.

Друг важен детайл за предстоящите избори е комбинирането на президентските с парламентарните избори. Всеки гласоподавател може да гласува за двете едновременно в една и съща секция. При машинно гласуване, машината дава две отделни страници съответно за кандидатите за президент и за парламент. При хартиено гласуване се дават две отделни бюлетини.


Номерата на излъчените от партия кандидати в президентската листа съответстват с номерата на съответните им партии на парламентарната листа. Когато кандидатът е независим обаче, номерът е различен и няма партия с такъв номер. Например, ДПС е с номер 17 в листата за народни представители. Кандидатът на ДПС, Мустафа Карадайъ, също е с номер 17 в президентската листа. Ако вземем за пример Румен Радев обаче, който е независим кандидат с номер 6, можем да видим, че партия с номер 6 няма. Важно в случая е да се знае, че ако изберете да подкрепите издигнат от партия кандидат, не е нужно да гласувате за същата партия на парламентарните избори, и обратното - ако подкрепите партия, която е издигнала кандидат за президент, няма нужда да подкрепяте и нейния кандидат.



Основните кандидати:

*подредени първо по очаквана подкрепа и после по числова номерация


6. Румен Радев и Илияна Йотова


Румен Радев и Илияна Йотова са издигнати от инициативен комитет. Кандидатурата им е подкрепена от БСП, ИСНИ, ИТН и ПП и от голям процент от българските граждани, както става ясно от повечето социологически проучвания. През изминалата година президентството се превърна в символ на противопоставяне на все по-стремглаво губещата популярност партия ГЕРБ. Това се прие различно сред политическите среди. От една страна ролята на президента е да запази неутралитета си, а от друга - да дава гласност на нуждите на обществото, когато те трябва да бъдат чути. Задачата да се определи кое от двете носи по-голяма тежест в случая зависи от последствията на действията на Радев.


Назначеният от него служебен кабинет си спечели широка подкрепа сред обществеността. С приближаването на изборите обаче на дневен ред избирателната кампания на Радев започва да засенчва досегашните му приоритети като справянето с пандемията. Въпреки че местата в болниците се изчерпват, а смъртността расте, Радев не заема достатъчно силни позиции и не използва потенциала на текущата си позиция да повлияе на обществото в посока решаване на проблема.


По време на управлението си Радев и Йотова не успяха да се справят със съставянето на кабинет. Два поредни пъти президентът взе решението да връчи мандата на БСП, макар партиите на протеста да бяха обявили доста категорично, че не биха се обединили зад партия на статуквото - каквато е и БСП.



15. Атанас Герджиков и Невяна Митева


Атанас Герджиков е текущият ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Издигнат е от инициативен комитет и е подкрепен от ГЕРБ. Опитва се да се дистанцира от ГЕРБ и редовно набляга, че не е техен кандидат и че е издигнат от инициативен комитет на граждани (сред които са членове на ГЕРБ като кмета на София Йорданка Фандъкова и кмета на Бургас Димитър Николов). Не е особено критичен срещу ГЕРБ и посочва, че освен грешки, са имали и много успехи, заради което са продължили да печелят избори за 12 години. Това игнорира основни фактори в избирането на ГЕРБ като купените гласове, изборните измами и зависимостта на административния сектор от партията.


Има политически опит като заместник-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 (правителство на НДСВ и ДПС). Тогава е започнал реформи във висшето образование, сред които повече свобода за университетите в решаването какво и как да преподават и разделянето на академичното от финансовото управление на университетите. По време на управлението му е имало данни за нарушения с фондове за научни изследвания. Откакто е ректор на СУ е разкрита информация за непрозрачно раздаване на 20 млн. лева бонуси през 2016 г. и неверни финансови отчети от следващата година.


Сред приоритетите си Герджиков изтъква върховенството на закона и съдебна реформа, без да уточнява как трябва да изглежда тя. Смята, че българите трябва да се обединят около общи каузи, като за такива посочва неща като евроатлантическа ориентация, върховенство на правото, борба с корупцията и социални политики като образование и здравеопазване. Приоритизира неутралност в идеите си.


Ако разгледаме позициите му спрямо някои недалечни събития, е лесно да видим как неутралността му граничи с отказ да заеме чиято и да е страна, което само по себе си също е позиция, особено когато позволява нередности да продължават да се случват. При полицейското насилие през 2020 г. ректорът не заема публична позиция. Герджиков се оправдава с това, че е не се е знаело кой е прав и са липсвали кадри на насилието. Нищо не се споменава за още тогава съществуващата информация за студенти, попаднали в болница след протестите - нещо, което в повечето демократични държави би било достатъчно, за да предизвика някакъв отзвук или израз на съпричастност. Сред други подозрително мълчаливи негови позиции са тези за Пеевски и Доган. Герджиков заявява, че има нужда от общ подход към всички нарушители на закона, а не само към отделни личности. С това избягва да порицае тези конкретни личности, като се оправдава, че те са просто символ на безнаказаността. Пеевски и Доган не са идейни символи обаче, а престъпни личности със значително влияние - идеологическо в случая на Доган и медийно в случая на Пеевски.


17. Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова (ДПС)


Мустафа Карадайъ е настоящият председател на ДПС - партията, известна с вкореняването си като основен поддръжник на корупционна власт и постоянната промяна на политически приоритети с цел наместване спрямо печелившите. Напомняме и за фалшавата ѝ подкрепа към етническите малцинства, която ги държи зависими от нея, за да продължават да гласуват за нея, вместо реално да защитава интересите им. Досега партията не е имала собствена номинация за президент - сегашният ѝ ход символизира новия стремеж на ДПС да е пълноправен участник във властта.


Карадайъ е от най-лоялните членове на ДПС, като възходът му във властта се случва вследствие на опита за убийство на тогавашния председател на ДПС Ахмед Доган, когато Карадайъ реагира пръв при обрезвреждането на нападателя. Веднага след това получава депутатско място въпреки липсата си на опит на горни позиции в ДПС. След налагането на санкциите срещу Пеевски, Карадайъ прави опит да се дистанцира от него и казва, че “Делян Пеевски никога не е бил част от ДПС”, въпреки че Пеевски дълги години е заемал позиция на депутат от ДПС.


Самият Карадайъ също не остава неопетнен от скандали. През 2019 г. Биволъ публикува разследване, според което половината от построените с европейски средства къщи за гости в община Борино - родното място на Карадайъ, са на негови роднини. Според роднините му той не е знаел за какво става въпрос, а те просто са кандидатствали по общия ред и са спечелили проекта. Липсва документация, доказваща това.



19. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе


Лозан Панов е съдия и председател на Върховния Касационен Съд (ВКС) - най-висшата съдебна инстанция на България, която осъществява надзор върху всички съдилища и проведените в тях дела. Издигнат е от Инициативата “Правосъдие за всеки” - неангажирана с партии гражданска инициатива, която се бори за независим съд и беше в центъра на организирането на протестите срещу прокурора Гешев. Инициативата мотивира издигането му с това, че Панов олицетворява техните ценности и цели - върховенство на правото, независимост на съда и реална съдебна реформа. Подкрепен е и от Демократична България.


Панов има дългогодишен опит в съдебната система. В началото на назначаването си във ВКС за мнозина изглежда като поредния човек от досегашната система, от когото не могат да се очакват различни неща. Това е както заради избирането му чрез подкрепата на Бойко Борисов, така и заради липсата му на позиции в защита на независимостта на съдиите. Конкретно през 2011 г. членове на съвета подават оставка в следствие на непрозрачното назначаване на хора с връзки на важни съдебни позиции. Това довежда до масов бойкот на съдии срещу назначаването на техни заместници, в който обаче Панов не се включва - тема, за която избягва да говори и до днес.


След 2011 г. обаче Панов започва открито да застава срещу вижданията на мнозинството, което го е избрало. Често се противопоставя на Цацаров относно назначаването на кадри, а в компрометиращи ситуации настоява за безпристрастна външна проверка - пример за това са “Двете каки” и ЦУМгейт - два скандала, обвързани със самия Цацаров. Когато Народното събрание през 2015 г. отказва да приеме предложените от Христо Иванов реформи на съдебната система, Панов се изказва остро по темата на публична церемония. Казва, че съдебната система може и трябва да върне държавата на нейните граждани. Панов е и от тримата съдии, които гласуват против назначаването на Гешев. С тези си действия той постепенно печели доверието на хората, че наистина се опитва да реформира системата.


В кампанията си в момента открито изразява позициите си. Относно пандемията твърди, че хората трябва да получат по-добра информация за ваксините и окуражаване да се ваксинират. Ангажира се и със социални теми като нуждата от реформи в образованието и икономически въпроси като купуването на руски газ, срещу което се обявява и посочва, че съществуват по-евтини алтернативи като азерския. Остро критикува Гешев и основният му приоритет си остава независимост на съдебната система.



5. Костадин Костадинов и Елена Гунчева („Възраждане“)


Костадин Костадинов е лидерът на проруската партия Възраждане, станала известна с острите си изказвания срещу Северна Македония и със скептичността си относно мерките около коронавируса. Докато други партии търсеха решения на ситуацията, от Възраждане игнорираха всякакви научни доказателства и се противопоставяха на мерките за справяне с пандемията. Още от началото на кризата с Ковид Възраждане разпространява лъжливи твърдения. Едно от скорошните такива е, че ваксините, които се поставят срещу коронавируса, са с изтекъл срок. Освен че не зачита научно издържана информация, партията многократно е демонстрирала, че не цени достъпа до надеждна информация като цяло - изразено с действия като публикуваното от тях предизборно видео през 2019 г., в което млад мъж разстрелва журналисти. Важно е да си припомним тези детайли, защото Костадинов е именно лидерът на партията - човекът, стоящ като главното лице зад действията ѝ.



Останалите кандидати:


1. Йоло Денев и Марио Филев


Йоло Денев е независим кандидат и гражданин, станал известен с това, че участва във всеки протест от 1989-та насам, независимо каква е каузата. Често привлича медийно внимание към себе си - от разпространяване на издавания от него вестник “Революция” до размахване на брадва пред общината във Варна. Обяснява кандидатурата си за президент с твърдението, че Радев е водил антибългарска и антинародна политика и нищо не е успял да свърши със служебния кабинет. Остро се обръща и срещу Кирил Петков от Продължаваме промяната, когото нарича Кирил Канадеца.


“Той [Румен Радев] създаде движението на Канадеца, което ще продължи унищожението на България под мотото „Продължаваме промяната“. Заради това Йоло се кандидатира за президент - за да спасим България и народа да живее човешки още днес.”


Няма конкретни приоритети и практически предложения, зад които да стои.



2. Николай Малинов и Светлана Косева („Възраждане на отечеството“)


„Русофили за възраждане на отечеството“ посочват Николай Малинов и Светлана Косева за свои кандидати. Те представляват две силно традиционни личности, уповаващи се на християнството и патриотизма. Една от водещите политики на Малинов и Косева е противопоставянето срещу глобализацията, която според тях разрушава религиозния морал. От друга страна масовата подкрепа към Русия и интересите ѝ изглежда не притеснява избраниците на „Русофили за възраждане на отечеството“. Съвместимо с изразения интерес към страната, Николай Малинов е обвинен в шпионаж през 2019 г., а случаят все още не е разрешен. Не е лесно да си представим, че човек, който прекарва повечето от времето си в защита на чуждия интерес, ще застане начело на държавата ни.


Малинов също така е бивш член на БСП. В политическата си кампания той и Косева не се ангажират с кризата с Ковид, нито пък с настоящите структурни проблеми в българското управление.



3. Росен Миленов и Иван Иванов


Росен Миленов е независим кандидат, излъчен от инициативен комитет. Бивш служител на ДАНС е, като той самият твърди, че е напуснал, защото тогава не е бил съгласен с политиката на Цветан Цветанов. Впоследствие става от най-активно протестиращите граждани срещу третия кабинет на Борисов. Когато излиза наяве информацията за незаконните подслушвания. Миленов е сред организаторите на протеста именно пред сградата на ДАНС, където по негови думи се събират икономическите досиета, с които се управлява държавата. Основното му предложение е създаването на платформа, на която гражданите да могат да предлагат идеи и да инициират референдуми.



4. Валери Симеонов и Цветан Манчев („Патриотичен фронт“)


Валери Симеонов и Цветан Манчев са издигнати от „Патриотичен фронт“. Основният им приоритет е издигане на обединяващи патриотични принципи. Това е иронично, тъй като самите патриоти са разединени и излъчиха повече от една кандидат-президентска двойка. От 2018 г. насам Симеонов не се слави с широка подкрепа - това се дължи на острите му коментари спрямо майките на деца с увреждания. Политикът бива осъден и за клевета срещу журналисти от БТВ. Президентската позиция има силно представителен характер и е слабо вероятно личност, навлякла си толкова много публична критика, да стане обединяващ символ. Дори медиатор като Цветан Манчев не би бил способен да компенсира за заслужено накърнения имидж на Симеонов.



7. Горан Благоев и Ивелина Георгиева („Национално обединение на десницата“)


Горан Благоев е бивш журналист, а Ивелина Георгиева е лекар и педиатър. Издигнати са от обединението на партията на Цветан Цветанов “Републиканци за България” и тази на бившия здравен министър Петър Москов “Консервативно обединение на десницата”.


Благоев дълги години води предаването “Вяра и общество” по БНТ, което миналата година бе свалено от екран от Емил Кошлуков - една от основните фигури, срещу които се протестираше миналата година. Главната причина за това е прекомерният контрол, който Кошлуков упражняваше върху съдържанието на БНТ, и конкретно уволняването на журналисти, които не бяха удобни на модела Борисов.


Кошлуков обяснява свалянето на предаването на Благоев с това, че е липсвал плурализъм и са били нарушени етични стандарти. За пример дава това, че Благоев е подписвал договори със свои роднини и е плащал неправомерни хонорари на гостите си. В своя защита Благоев посочва, че всички договори и средства са били определяни спрямо тясната специализация на засегнатите индивиди и че не само той е отговарял за взимането на тези решения. Тази защита не звучи убедителна предвид важността на Благоев за предаването. Донякъде по-реалистично звучат обяснения, свързани със съдържанието на предаването. Благоев многократно е критикувал църквата и нейните представители за това как боравят с държавни средства, индиректно обвинявайки изпълнителната власт и Борисов в “купуване” на църквата. Тези обяснения освен от логика, са подкрепени и от открити нападки на Сидеров в ефир срещу Благоев. Предвид тогавашната власт на Сидеров като част от управляващата коалиция, директни твърдения, че даден журналист трябва да бъде премахнат от екран, определено могат да се възприемат като натиск върху медиите.


Въпреки критиката си срещу тогавашната власт обаче, обвързаността на Благоев с “Републиканци за България” е притеснителна. Напомняме, че председателят на тази партия Цветанов беше дългогодишен заместник-председател на ГЕРБ и приближен на Бойко Борисов. Напусна позицията си не по морални съображения, а защото разследването, познато като Апартаментгейт, го изобличи като една от главните фигури в злоупотребата с търговия на апартаменти. За участието си в партията, Благоев посочва, че тя съответства на ценностната му система - евроатлантическа ориентация и семейството като традиционна ценност. Казва и още, че хората са способни на промяна и иска да участва в нещо, което тепърва се съгражда.



8. Благой Петревски и Севина Хаджийска („Български съюз за директна демокрация“).


Благой Петревски и Севина Хаджийска са издигнати от „Български съюз за директна демокрация“. Цитирайки Библията, Благой Петревски посочва най-важният приоритет в кампанията си - децата. Според него младите в България са неглежирани, но не посочва как ролята на президент би му позволила да промени това. Основна ценност, която споделя с издигналата го политическа партия, е желанието за провеждане на референдуми относно въпроси от всякакво естество. Петревски казва, че цели да обедини населението и да се увери, че то има равни права и възможности.


Той се противопоставя на разделението, което медиите създават по въпроси, свързани с пандемията. Кандидатът за президент посочва, че би задължил телевизиите да показват и специалисти, които не изразяват доверие във ваксините. Съобразно законите против разпространяване на фалшива информация от медиите обаче, не е ясно как Петревски би внесъл такова задължително правило, тъй като официалният статут на ваксините посочва, че са напълно безопасни.



9. Марина Малчева и Савина Луканова


Кандидатската двойка е спомената единствено в статии, обявяващи пълния списък с кандидати за президентските избори. Нито един достоверен източник няма други публикации, които да ги засягат. Информация за платформата им е силно оскъдна и почти я няма. Това е достатъчно показно за липсата на каквато и да е активност от обществена значимост от тяхна страна.



10. Александър Томов и Лъчезар Аврамов („Българска социалдемокрация“)


Александър Томов и Лъчезар Аврамов са кандидати, издигнати от „Българска социалдемокрация“. Томов е преподавател, политик и бизнесмен, който е участвал в създаването на българската конституция и е бил в ръководството на БСП. Под негово ръководство е изградена площадката на АЕЦ Белене. Също така е бивш председател на Надзорния съвет на ЦСКА. Неговият колега е професор на физическите науки в БАН.


Томов е човек с широк професионален опит, който по негово мнение е необходим за всеки кандидат-президент. Сред основните цели в кампанията си той поставя нуждата от икономически растеж и решаване на демографската криза в България. Позицията на Томов спрямо външните отношения на България се изразява в подкрепа за членството на страната ни в ЕС. Двамата кандидати са силно образовани, но няма признаци да се ангажират с новите виждания на младежта. Това си проличава по липсата на съвременни политики, ориентирани към теми като климатичните проблеми или образователната система.



11. Волен Сидеров и Магдалена Ташева („Атака“)


Волен Сидеров е председател и основател на партията Атака, известна с нестандартните и дори крайните си политики (като въвеждането на смъртното наказание). Осъден е за хулиганство в 5 различни дела и често се замесва в скандали - например организирането на протест срещу компанията А1, на която Атака дължи 130 хиляди лева. Известен е с крайната си риторика срещу роми, турци, евреи, католици и ЛГБТ+ малцинства, макар самата партия с времето да е омекотила посланията си - нещо, характерно за повечето националистически партии, веднъж влезли в управлението. Заради книги и речи на Сидеров, и отказа на българския съд да го съди, България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.



12. Боян Расате и Елена Ваташка


Боян Расате и Елена Ваташка са кандидати, номинирани от инициативен комитет. Боян Расате е и председател на партията “Български национален съюз – Нова демокрация”. Вярванията на кандидатите са изключително крайнодесни, което пролича и през изминалата седмица. Боян Расате заедно с група от съмишленици нападна център на ЛГБТ общност в София. На мястото се е провеждало мирно и приятелско събитие, когато кандидат-президентът е нахлул с взлом и е започнал да руши помещението. Институциите реагираха мъчително бавно - честа тяхна практика, щом стане дума за Расате. Неговата партия е известна с редица нацистки и дискриминативни прояви, една от които е организирането на Луковмарш - ежегодно българско неонацистко шествие. Въпреки това Расате се явява безпроблемно на избори.



13. Жельо Желев и Калин Крулев („Общество за нова България“)


Подобно на номер 9, тази кандидатска двойка също не е споменавана в новините и няма нито съществена политическа активност от преди изборите, нито развита кампания след обявяване на кандидатурата си. Жельо Желев е юрист, а Калин Крулев е инженер. Двамата са се кандидатирали, защото смятат, че в момента не се обръща достатъчно внимание на хората и техните права. Партията, която представляват, се яви на изборите през април, но не и на тези през юли. Сега се опитва отново, като основните посочени ценности от нея са справедливост и сигурност за всички, защита на лични права и свободно предприемачество. Определя се като дясно консервативна партия с патриотически и семейни ценности. На въпроса “Какви са целите на ОНБ?” се отвръща с изключително лаконичното “Влизане в активния политически живот на България и изпълнение на поставените цели”.


Привличаме внимание да не се бърка кандидатът за президент през 2021 Жельо Желев с бившия президент Желю Желев. Става дума за двама различни индивиди, като бившият президент от няколко години е и покойник.



14. Светослав Витков и Веселин Белоконски („Глас народен“)


Светослав Витков, добре познат рок музикант, се кандидатира за президентското място, като ролята на негов вице играе Веселин Белоконски. Те са издигнати от “Глас народен" - дълго съществуваща политическа формация, която никога не е печелила места в Народното събрание. Като основен приоритет Витков посочва нуждата от въвеждане на политическо образование и развитие на образованието като цяло. Той самият не разполага в професионален опит в тези среди. Относно темата със здравната криза, рок изпълнителят призовава възрастните хора и такива с тежки заболявания да се ваксинират. Въпреки това Витков определя ваксинацията като “жертва”. Цялостната му кампания не разполага с конкретни предложения за подобрение на статуквото, от което той недоволства “от над 30 години”.



16. Луна Йорданова и Иглена Илиева


Луна Йорданова е друг кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет. За свой партньор на изборите поп-фолк певицата е избрала Иглена Илиева, за която не се знае особено много. Основният акцент в кампанията на Йорданова е въвеждането на “лустрация”. Това е закон, който отнема правото на бивши членове на БКП, ДС и други комунистически организации да се кандидатират за държавни административни и медийни постове. Бивши социалистически държави наистина използват лустрацията в новото изграждане на институциите си - нещо, което така и не се случва в България.


С кандидатурата на Йорданова обаче има няколко недостатъка. На първо място нека не забравяме, че преди години тя изпитваше дълбока и едностранна привързаност към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Сега тя отправя остра критика към него и Румен Радев и заклеймява и двамата като комунисти. Макар да подчертава реални проблеми на България, Йорданова предлага безразсъдни начини за справяне с тях. Пример за това е желанието ѝ президента Байдън да разреши вътрешните ни затруднения като държава. Освен това Йорданова си позволяваше да се държи против регламента на по-голямата част от медийните предавания, на които беше поканена. Тя отказваше да отговаря на въпросите на журналистите и водеше свой собствен монолог, без да позволява думата ѝ да бъде взета.



18. Цвета Кирилова и Георги Тутанов


Цвета Кирилова и Георги Тутанов са издигнати от инициативен комитет. Цвета Кирилова е познато публично лице. Тя е журналист с висше образование в сферата на масовите комуникации. Георги Тутанов е получил висшето си образование в Париж, където е изучавал геополитически науки. Заедно с Кирилова са работили в голям брой социални проекти. Голяма част са основа за съставянето на предложението им от десет промени, които биха въвели, ако бъдат избрани. Сред тях са подобряване на диалога между гражданите и държавата и насърчаване на български емигранти да се завърнат в страната.


Цвета Кирилова отказва да даде отговор дали е ваксинирана, за да “не накланя везните”. Въпреки това признава, че не разполага със зелен сертификат. Кирилова посочва, че президентът има основна информационна и комуникационна роля за нацията. Все пак тя отказва да изпълни този дълг дори в интервю за предизборната си кампания. Относно въвеждането на задължителни зелени сертификати, кандидат-президентът коментира, че то е използвано от Румен Радев, за да попречи на останалите кандидати за президент да проведат кампаниите си. Изказванията ѝ показват, че Кирилова не възприема пандемията за основен проблем, с който държавата ни трябва да се справи.


20. Мария Колева и Ганчо Попов („Правото“)


Мария Колева и Ганчо Попов са предложени от ПП “Правото”. Мария Колева е също така и лидер на политическата формация и кандидат за депутат. Тя е адвокат с дългогодишна практика. Сред приоритетите си Колева посочва нуждата институциите в България да започнат да работят заедно. Кандидатите освен това изтъкват нуждата за борба с корупцията и извършване на съдебна реформа. Колева се обявява срещу въвеждането на Истанбулската конвенция и срещу преговори със Северна Македония. Кандидатите на ПП “Правото” имат изключително конкретни предложения за законови промени (като премахването на такса смет), които биха били по-полезни в Народното събрание, отколкото в президентството. Основната функция на правителството все пак е да прокарва закони, докато президентът може само да въздейства на процеса по въвеждането им.



21. Милен Михов и Мария Цветкова (ВМРО)


Кандидатската двойка е излъчена от ВМРО - една от националистическите консервативни партии, които дълго време подкрепяха ГЕРБ в парламента. Милен Михов е бил депутат на ВМРО в няколко народни събрания. ВМРО го представя като доцент от Великотърновския университет, чийто успех като интелектуалец и академик да докаже качествата му за президент. Интересен момент тук е, че скоро след обявата на кандидатурата му ВТУ публикува изявление, че преди време Михов всъщност е бил уволнен дисциплинарно от университета. От изявлението се разбира, че Михов е водил политическа дейност вътре в самия университет, който се стреми да запазва безпристрастност, имал е неетични схеми с обвързани с ВМРО фирми, които са били избирани да извършват ремонти чрез връзките си с Михов, и е уронвал престижа на ВТУ. Най-яркият пример за това е международният конфликт с Италия, който Михов е започнал, тъй като е нарекъл представителите на италиански университет “мафия”. Това е особено интересно предвид, че се кандидатира за президент - роля, която изисква от него да поддържа добри отношения с други държави.



22. Георги Георгиев и Стоян Цветков („Българско национално обединение“ - БНО)


Георги Георгиев и Стоян Цветков са лицата, издигнати от “Българско народно обединение”. И двамата са актьори по професия. Георгиев и Цветков взимат активно участие в антиваксърската кампания на БНО. В нея се включват призиви за гражданско неподчинение спрямо наложените срещу Ковид мерки.