• Project Firebird

Водещите партии накратко: БСП

Актуализирано: 20.06.2021 г.

Предизборната кампания на БСП:


В предизборната си кампания БСП представя следните приоритети:


1. Възстановяване на демокрацията и доверието в институции. Това включва спазването на конституцията, провеждането на честни избори, и разделението на властите.


2. Лява социална политика под формата на:

  • Възстановяване на икономиката и помощ за нуждаещите се. Главните посочени инструменти са увеличена роля на държавата, субсидии за малките и средни бизнеси, и прогресивна данъчна система.

  • Здравна реформа и осигуряване на безплатно и общодостъпно образование и здравеопазване.

  • Защита на българското семейство и адресиране на демографската криза.

3. Преразглеждане на политическите ни отношения с Русия и алтернативен подход към ваксините.


* Приоритет 3 не е официално заявен от ПП БСП, а е формулиран на база към какво на практика е насочила усилията си в периода на предизборните кампании.


1. ДЕМОКРАЦИЯ


За съжаление, думата демокрация присъства в лексиката на всяка една партия, осъзнала популярността ѝ. Това е особено релевантно след протестите, с които на политиците им стана ясно, че гражданите масово настояват за демокрация. Важно е обаче да разграничаваме кога това са реални цели и кога са популистки обещания, целящи да подхванат вълната на гражданското недоволство. Най-простия и лесен начин да се направи това решение е като се съди по действията на политиците от преди и след даден проблем да излезе на дневен ред в очите на населението.


В случая на БСП, близкото им миналото им не е обнадеждаващо. Визираме двата мандата, които получиха БСП - кабинетът Станишев (2005-2009) и кабинетът Орешарски (2013-2014). На дълго можете да прочетете в предоставените линкове, но накратко - това са все кабинети, предоставящи силни примери за корупционни схеми.


При Станишев няколко от министрите неправомерно се разполагаха с държавна собственост и/ли си присвоиха милиони лева, главно чрез известната схема на “заменки”. Самият Станишев е обвиняем за изтичането на информация със статут на държавна тайна. Впоследствие беше освободен от наказателна отговорност не защото беше невинен, а защото имал “чисто съдебно минало” и се размина само с глоба. Други близки до управляващите тогава успяха да злоупотребят с евросредства и остават ненаказани.


При Орешарски стана дори по-проблематично - правителството там не издържа дори половината си мандат преди да се свикат предсрочни избори. Важно е да сме запознати с неизпълнените обещания от така наречения “кабинет на олигархията”. Някои от примерите за злоупотребите са създадения дисбаланс в енергетиката от 3 милиарда лева и ожесточеното разделяне на общини на "наши" и "чужди". Финансовите последствия от тези действия дълбоко навредиха точно на малкия и средния бизнес, които Орешарски бе поставил като приоритет в предизборната си кампания.


Но най-безпрецедентната злоупотреба беше случаят с Пеевски. Пеевски е политик-бизнесмен, замесен в множество корупционни схеми, разполагащ с дълго недекларирани собственост и финанси, и старателно монополизиращ медийния пазар в България. Кабинетът Орешарски взе решението да го назначи за шеф на ДАНС - същата институция, която се предполагаше в този момент да го разследва. Това всъщност даде начало и на един от най-добрите примери за силата ни като граждани - протестите от 2013, завършили с оставката на тогавашното правителство. Но за съжаление кабинетът Орешарски, вместо да признае провала си и да си отиде кротко, избра да прекара последните си месеци на власт като пласира максимално много удобни за БСП и ДПС индивиди на позиции, които да не могат да бъдат изгонени с години. Освен това намери начини да усвои възможно най-много ресурси преди да трябва да си тръгне. Каквито порочни модели е имало преди това, кабинетът Орешарски ги приложи в такъв мащабен план, че те все още да са вкопани в българската политика.


Разбира се, всеки може да допусне грешка, дори и една политическа партия. Възможно е да издигнат погрешните хора на власт, неподозирайки какво ще сторят те. И може би всичко това наистина е просто грешка от незнание, а не преднамерен опит цялостно партията да се възползва от властта. И може би ПП БСП наистина е променила приоритетите си и иска да се компенсира. Разгледахме обстойно и тази възможност.


Ако тази серия от огромни грешки наистина е точно такива непредвидени последствия, има един единствен правилен ход в тази ситуация. Този ход е партията да преоцени и промени всяка една своя практика и структура, позволила такива “грешки” да се случат. Да премахне всички хора, съзнателно позволили подобни модели. Да се изчисти сама себе си. И след това да вложи всичко възможно, за да поправи грешките си, чрез действия и извън парламента.


БСП такива реформи не пое. Много от замесените лица в по-горните афери продължават да са видни лица. Вътрешни структурни промени от необходимия размер няма. А действията за “поправяне” на грешките се изявяват в това БСП да обвинява ГЕРБ в корупция и да обещава как следващия път на власт ще оправи демокрацията. През това време продължава да използва същите корупционни модели като ГЕРБ, което най-ясно може да се забележи в европарламентарните избори през 2019- например масовата практика на купуване на гласове, в която БСП се включва. Не са единствената партия, която го прави. и това трябва да се има в предвид и за останалите партии с подобни практики), но как да им вярваме, че са против статуквото, когато именно те се нареждат сред използващите инструментите му?



2. Разминаване на самоопределянето на БСП като лява партия и на действията на партията


Икономически: Липса на структура, обещания за леви политики отново


БСП винаги са се представяли за лява партия, но разглеждайки историята на партията, се забелязват непоследователност и инертност. През 2008, именно кабинетът Станишев замени дотогавашно прогресивния данък с плосък данък - характерно дясна политика, която НЕ таксува на база доходите на индивида или компанията. Няколко години по-късно БСП се опитаха да се отметнат от това си решение, но неуспешно. В предизборната си кампания за 2021 БСП обещават прогресивна система, но е важно да се изтъкне, че откъм данъчни политики БСП имат съмнителна история за прескачане от една на друга. Използването на лява фразеология привлича леви гласоподаватели, но тази липсата на структурност в партията създава притеснения.


Има възможност партията най-накрая да заеме по-твърда икономическа позиция за този си мандат, така че при гласуването за тях най-важно е да се вземе в предвид аспекта на липса на гаранция.


На социално ниво: Макар икономически БСП да има леви проблясъци, от страна на прогресивност и общество, партията е по-скоро невидима, отколкото лява.


Партията от години се кани да започне по-прогресивна политика, но действията ѝ сочат към обратното. Пресен пример е въпроса за Истанбулската конвенция – закон, който в основата си не засягаше темата за сексуалност и джендър, а насилието срещу жените, и е ратифициран от почти цяла Европа - когато БСП пое реториката, че конвенцията е ненужна и може да бъде компенсирана с български закони, което също беше реториката и на дясната партия ВМРО. Президентът Румен Радев от БСП подкрепи отлагането на ратифицирането на конвенцията. Вследствие, опитите ни да заменим Истанбулската конвенция с наши закони, нито бяха достатъчни, нито успешни.


Ако целта беше същата, защо не се прие международната конвенция? За да се отдръпнем по-лесно, за да не бъдем държани отговорни, или за да митигираме най-ключовите аспекти от нея - липсата на истинското криминализиране на насилието и грижата за пострадалите? Държат ли БСП от левите хуманитарни ценности?


Освен това БСП са оставили грижата за етническите малцинства на ДПС, които поради етническата природа на партията си, се занимават само с част от тях. С миналото си на анти-ЛГБТ изявления, “защита на българското семейство” в предизборните им приоритети е много съмнителен въпрос, вземайки в предвид, че този слоган най-често се е появявал в България в платформите на националистически организации и анти-ЛГБТ билбордите от преди няколко години.


Тук можете да намерите интервю на Елена Йончева с Дойче Веле. Елена Йончева беше един от най-популярните кандидати на БСП за Европарламентарните избори, и информацията, която разкрива за собствената си партия, си заслужава прочит. Йончева, която в ЕП се бори за адресиране на еродиращата българска демокрация, говори за това как БСП е тръгнала по вълната на националистите. Разказва как теми като Истанбулската конвенция и македонското малцинство се превърнаха в плашила и преместват цялото внимание върху несъществуващи проблеми.


3. Ваксините и про-руската политика.


Връщайки се към актуалните афери на БСП, можем да забележим, че в момента те манипулират разбирането за ваксините и злоупотребяват с вече рискова ситуация. С тенденцията на партията да всява недоверие към европейски институции, сега се обръща внимание към руска ваксина, която тепърва още бива тествана (и на която самите руснаци масово нямат доверие). Това обобщава цялостната външна политика на БСП. От една страна се върви на въпреки на ГЕРБ, която партия подкрепя ЕС, а от друга се насочва към Русия, която в момента с Путин на власт извършва изключително авторитарни, недемократични действия. Интересите на БСП лежат както в историческата обвързаност на предшествениците им БКП с Русия, така и в политически интереси в момента, разчитайки на авторитарната носталгия по комунизма, типична за главният им електорат.


Русия в момента извършва множество анти-демократични действия. Заради външната си политика и действия като военната окупация на части от Украйна, Русия вече е под множество международни санкции. Във вътрешната си политика брутално репресира гражданите си - контролът върху съдебната система и медиите е тежък (по-тежък от този в България), изборите са почти изцяло предрешени, а конституцията бива изменяна периодично, за да увеличава властта на Путин. Всякаква опозиция бива посрещана с насилие и масови, неправомерни арести. Най-важният пример е случилото се с опозиционния лидер Алексей Навални, срещу когото първо бе направен опит за убийство, а в последствие бе неправомерно арестуван и изпратен в трудов лагер, като здравето му е застрашено. Навални не е извършил престъпления - той единствено се е борил за запазване на демократичните ценности и изобличаване на корупцията. БСП не изяви позиция в подкрепа на Навални, а когато ЕС гласува за резолюция за бъдещи санкции върху Русия, представителите на БСП гласуваха против. Те също така се обявяват и срещу по-рано съществуващите санкции върху Русия.


Това не е русофилия, а е сляпа подкрепа за Путин. С тези си действия, БСП не оказва подкрепа към руския народ или руската култура, или дори нашите позитивни отношения с руските граждани. Вместо това подкрепя един открито авторитарен лидер, и противоречи на себе си. Това неминуемо поражда съмнения относно искренността на подкрепата ѝ за протестите у нас, и допълнително ни връща към отговора за първото им обещание.


Важни фигури в момента


Освен политическите им идеи и действия, е важно да обърнем внимание на централните фигури за политиката, обвързани с БСП.


Първата е Корнелия Нинова - лидер на партията и първа в листата им за парламента. От както Нинова води БСП, партията преживя няколко вътрешни битки за лидер, една от които два месеца преди новите парламентарни избори. Нинова успя да утвърди управлението си, но от това произлизат две заключения. Първо, БСП не е стабилна вътрешно, и има съпротива вътре в партията, която понижава ефективността ѝ, когато се бори за приемането на политики спрямо интересите си. Второ, главното ядро на БСП са хора, които подкрепят посоката, в която Нинова е поела партията, а именно политиката на усвояването на Путиновия национализъм и саботирането на прогресивни политики като Истанбулската конвенция. Но явно отхвърлянето на политика в защита на жените е Ляво, когато го прави жена.


А самата Нинова, макар да е лидерът на така наречената “опозиционна” партия, тя не изпълнява тази позиция. Йончева, един от откритите ѝ критици отвътре от партията, отправи обвинения към нея, задето легитимира правителството на ГЕРБ. Важен пример, който предоставя за това, е как през парламента са минали няколко важни сигнала за разследване за злоупотреба с власт от страна на премиера, но те остават неподписани от Нинова. “Силен опозиционен лидер, но на думи. Когато говорим за конкретни дела, нея я няма,” казва още Йончева.


Фигура, която реално се явява като опозиционен лидер, е президентът Румен Радев. Особено през изминалата година, той открито критикува правителството и изявява позиции по-твърди от смятането за стандартно за ролята на президента. Използва властта си, за да връща закони за преразглеждане (като например законите около поверителност покрай пандемията), макар при много от тях това за съжаление да не доведе до промени (като например да се реформира избирателния процес, за да могат повече хора да гласуват). Той е и политикът, който най-силно критикува Пеевски и е най-склонен да насочва вниманието към темата. Съответно, когато става дума за проблемните действия на правителството, Радев се явява като обнадеждаваща фигура, която да разглася някои от нередностите на водещата партия.


Тук обаче се явява и парадоксът - изборите за президент също предстоят, а БСП все още не споделя дали ще подкрепи Радев в планирания му опит за втори мандат. Някои измерватели на настроения в партията показват, че има сериозни колебания по темата и решение тепърва предстои да бъде взето. Ние не можем да предоставим обяснение защо партията, чийто президент сравнително успешно опонира на порочни правителствени практики и се радва на една от най-големите обществени подкрепи, давани на политици днешно време, все още се колебае дали да го подкрепи. Но можем поне да ви насочим да си зададете сами този въпрос.


В крайна сметка


БСП има много пропуски в прозрачността, последователността и искреността си като Лява демократична партия. Историята ѝ от близките 16 години сочи към несъгласуваност и пасивност, както и съмнително десни политики и виждания.


На икономическо ниво е по-правилно подравнена с етикета си, отколкото на социално. В изложените ѝ приоритети е обещан прогресивен данък и други социални политики, за които единствената гаранция е слабият опит досега да се отмени плоския данък, който тя самата прие.


Лидерът на партията, Корнелия Нинова, не е популярен избор сред цялата си партия, а за президента Румен Радев, независимо дали е бил ефективен или не досега, не сме получили официална информация дали ще бъде подкрепен.


Партията продължава да е по-привързана към авторитарния лидер Путин, отколкото към модерната дефиниция на лява партия. На текущо ниво това се доказва с манипулационната реторика за руските ваксини и всяването на безпочвена паника срещу европейските ресурси срещу пандемията. .


205 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички