• Project Firebird

Как да се образоваме за българската политика?

Актуализирано: 20.06.2021 г.


1. Следвай независими, качествени медии


България стана известна из Европа с това, че е на 111-то място по свобода на медиите в света. Съответно да си информиран за случващото се около нас е огромно предизвикателство, към което трябва да се подхожда с внимание. За съжаление не може да се има доверие на всяка медия, и често тези, които са най-известни, са най-силно контролирани.


За да провериш сам дали една медия е независима и достоверна, потърси отговорите на следните въпроси:

  • Прозрачна ли е за това кой я финансира и при какви условия? А кой я притежава? Кои са нейните партньори?

  • Какво внимание обръща на важни проблеми и по какъв начин ги адресира? Пропуска ли неща, за които други медии говорят? (Например как и дали показваше протестите? Коректно, или по удобен за правителството или определена партия начин?)

  • Публикува ли анализи на ситуации? Помага ли да се видят връзките между един проблем и друг?

  • Извършва ли собствени разследвания по важни въпроси?


Това да намериш източници на информация, на които вярваш, е силно индивидуален процес, и е нормално да отнеме време, но си струва, защото след това ще знаеш, че четеш нещо достоверно. И все пак, ние сме подготвили списък от медиите, на които се доверяваме, и можем да препоръчаме. Всяка от тях е прозрачна за финансирането си и механизмите, по които гарантира своята редакционна независимост:

  • Свободна Европа - е българският отдел на Radio Free Europe/Radio Liberty, и представлява мисията им да работят за предоставянето на “новини без цензура и открита дискусия” в страни, където свободата на медиите е под опасност. Освен да предоставят обективна информация, често извършват индивидуални разследвания по важни въпроси, които иначе биха останали скрити. Не пропускат важни за обществото и политиката въпроси. Освен това ако се абонираш за рубриката им Три Минути, всяка (работна) сутрин ще получаваш имейл с обобщение на най-важните новини от предишния ден, което се чете за три минути.

  • Биволъ - независима и свободна медия, която се старае да разследва важни въпроси и да показва истината на всяка цен, с главен фокус върху политическите и обществените проблеми в България. Макар многократно атакуван от частни интереси, “Биволъ не можа да бъде опитомен, той си остана същото диво и свободно същество на медийното поле, каквото се роди и каквото беше заченато” (цитат от страницата на Биволъ за разследванията им през 2020). Бори се за ценностите на демокрацията, законността и свободното общество, и поддържа архив от информация за почти всичко, което правителството иска да забравите. Освен това са партньор на най-известната световна журналистическа организация, International Consortium of Investigative Journalists.

  • Дойче Веле - българският отдел на известна немска медия, която се бори за защита на демокрацията и човешките права. Мисията им е да предоставят обективна информация с цел да дадат свобода на хората сами да сформират мненията си, и покриват множество проблеми, включително от политическо естество.

  • СЕГА - независим, частен национален вестник, който разполага и с онлайн платформа, на която публикува новини и анализи. Има висок авторитет в чужбина заради качеството на журналистиката си и подпомагането на важни демократични ценности в Източна Европа. Стреми се да покрива важни и актуални проблеми от политическо, икономическо, културно и спортно естество.

За щастие списъкът не приключва с тези медии. Те самите често цитират или си партнират с други медии, които също се борят за обективна и обширна журналистика, като Дневник, Mediapool.bg, Капитал и Euractiv. Ако разбираш английски, можеш да се обръщаш и към западни медии като Reuters, Politico, и Guardian, които са се доказали като авторитетни имена в журналистиката, и също обръщат внимание на случващото се в държави като България чрез задълбочени анализи.


Не е нужно да следваш всички тези медии, но е важно да не се доверяваш само на един източник информация, а да следваш няколко, за да забележиш, ако един от тях промени качеството си на подбор на теми или обяснение на информация.



2. Разбери кои са главните позиции на различните партии и следи периодично какво правят.


Главните ти източници за тази информация са предизборните платформи на партиите, както и независимите медии като тези, които вече посочихме. Няма нужда да се информираш за всяка съществуваща партия, но е добре да прочетеш за всяка от по-актуалните, за които се предвижда, че ще събере над 4%. За останалите можеш да опиташ да търсиш с ключови думи и да видиш дали някоя от тях адресира проблеми, които теб те интересуват, или просто да ги разгледаш една по една. Когато проучваш позициите на някоя от партиите, е добре да си задаваш следните въпроси:


  • Какво обещават?

  • Имат ли конкретен и ясен план как ще изпълнят обещанията си или идеите им са просто лъскави становища без съдържание?

  • Кои са най-главните им приоритети - промените, които най-силно искат да постигнат? Обикновено са около две или три и заемат централно място в кампанията им. В многопартийна система като нашата, където няколко партии сформират парламента, дори партията с най-много гласове няма капацитета да изпълни всичките си цели. Изискват се доста междупартийни компромиси и затова партиите се фокусират върху най-основните обещания от платформата си. Партията с най-много гласове обикновено успява да работи по повече неща, но останалите партии са принудени да се фокусират само върху най-централните си идеи: затова, при избирането на партия, поставяй най-голяма тежест на централните идеи, защото са най-вероятни да се сбъднат, не и не пропускай второстепенните напълно, защото те илюстрират насоката на партията.

  • Колко вероятно е да изпълнят обещанията си? Ако партията вече е била в парламента, какви законопроекти е предлагала? За какви предложения са гласували представителите ѝ? Следвала ли е наистина идеите, които е предлагала, особено тези, които е поставяла като приоритет? Нарушавала ли е директно предизборните си обещания? Влагала ли е необходимите усилия да се бори за обещаните каузи? Сеща ли се за избирателите си само преди избори, или се грижи за тях целогодишно?

  • С кои партии планира да сътрудничи, и с кои партии отказва? С кои партии е била в конфигурация преди? Ако са се разпаднали, защо се е случило това? Ако са заедно, подкрепяш ли и тези партии? Ако се очаква да влезе в коалиция, бъди наясно, че глас за едната партия, дава подкрепа и на другата партия да напредва с каузата си.

  • Какви неща е правила извън парламента? Особено важен въпрос, ако става дума за извънпарламентарни партии, които до сега не са достигали 4%. Активни ли са извън изборите? Борят ли се за каузите си по други начини? Търсят ли отговорност от правителството, когато то направи нещо нередно, или се опита да прокара закон, срещу който са твърдо против?


Разбира се, това е много информация и отнема време да я откриеш и интерпретираш. Далеч няма нужда да четеш за всяка партия наведнъж, а и ние ще помогнем, като в бъдещи статии съберем полезна информация за най-важните партии. За начало е достатъчно да си избереш един ден от седмицата, в който да наваксваш с новините и всичко се случва (но го спазвай отговорно). Друг начин е да последваш достоверни новинарски канали в социалните медии и те ще те държат в течение за важните събития. А ако нашуми някоя тема и се случи нещо голямо, отдели му половин час да разбереш повече. Особено ако по-малките и независими медии публикуват анализи, а големите и известни медии не го споменават, то вероятно е нещо важно, което умишлено бива цензурирано.


Важно е да разполагаш с тази информация, защото случващите се около теб неща влияят и на твоя живот. А когато дойде време за гласуване, не си правиш услуга да гласуваш без пълната информация. За да знаеш, че една партия ще защити интересите ти, трябва да знаеш не просто как се представя, а и каква е истината зад рекламата.


3. Опознай по-близкото ни минало


Предстоящите избори и активни партии не съществуват във вакуум. Има няколко важни части от близкото минало, които продължават да влияят на устройството на политиката ни и днес. За съжаление, информацията за тях бива погребвана старателно и е все по-трудно да се информираш за тези теми, отколкото за активните в момента партии. Затова ние събрахме колекция от материали, които сме открили с времето, за които вярваме, че запълват поне частично дупката от информация.


Корените на нашата млада и крехка демокрация тръгват от социалистическият режим. Някои от нас са живели през него, но не задължително са знаели какво се случва зад кулисите, а други не помним друго освен прохождащата ни нова система. Учебниците ни по история не навлизат в дълбочина и не разкриват всичката истина за случилото се и ужасните последствия от него върху човешки животи. Досиета на бивши агенти на Държавна Сигурност - органа, с който тоталитарния режим най-директно и брутално е репресирал населението - са засекретени, докато много от тях навлизат в политиката ни и участват в написването на конституцията ни. Важни теми като трудовите лагери, репресията и Възродителния процес биват едва споменати и омаловажени, ако изобщо се стигне до тях. Тези теми не засягат просто някои партии, ами и конкретни хора, които крият миналото си, докато взимат важни решения за бъдещето на България. Но благодарение на усилията на мнозина българи, тази информация все още живее и може да бъде открита. Нашите препоръки са:


  • “Задочни репортажи за задочна България” и други книги на дисидентът Георги Марков, който е бил убит от Държавна Сигурност заради текстовете, които е публикувал срещу социалистическият режим. Други материали, писани от дисиденти, също са от полза и разкриват една перспектива за режима, за която на много политици им е удобно да остане скрита. Можеш да откриеш цялата книга тук.

  • “Какво се случи преди ’89-та? Исторически сборник за комунизма в България” - сборник на Sofia Platform, който покрива девет важни теми за режима, които често биват пропускани. Свободно достъпен е на сайта им тук.

  • Колекцията от книги, събрани от Аз Чета и Терминал 3, които разкриват истината за комунизма - първа, втора и трета част.

  • “Макмафия: Престъпност без граници” на Миша Глени, чиито първи глави детайлно обясняват интеграцията на престъпността с властта при падането на режима, и задълбочаването на тази връзка по време на войните от разпадането на Югославия. Разбирането на тази връзка е ключово за отговора на въпроса “Защо България е на това положение днес?”.

  • “Имало едно време на Изток" на Георги Стоев - книга, която има и филмова адаптация, и също говори за развитието на българската мафия и истината за прехода.

  • Западни материали за комунизма като книгата на R. J. Crampton за България от серията Cambridge Concise Histories, публикувана от Университета Кеймбридж.

  • Биволъ, където освен актуални разследвания, може да откриете и важна информация за миналото, например архив с имената на бившите агенти на Държавна Сигурност.



Всички тези теми са от значение за случващото се около нас. Отнема време да разбереш важните неща за всяка от тях, но най-трудната част да се образоваш за българската политика е да намериш откъде. Затова събрахме тази колекция от достоверни и полезни материали - за да имаш място, от което да започнеш. Надяваме се да е от полза, а сега топката е в твоето поле.


827 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички