Изборите през април тази година се оказват едно от най-значимите събития в българската политика. Желанието за промяна на гласоподавателите се изразява в подкрепата на нови партии, които са извън рамките на статуквото. Измененията в процентите обаче не засягат единствено добре познатите на широката публика формации.
Светлините на прожектора падат основно върху онези обединения, спечелили над 4% от вота. В тази статия акцентът ще бъде върху останалите партии, които по-рано тази година не успяха да си осигурят места в Народното събрание. Накратко ще преразгледаме техните идеи и ценности, както и предишни техни прояви в българската политика.
Коалиция “Българските патриоти”
Коалицията е новата формация на вече познатите Обединени патриоти и в нея влизат ВМРО, Воля и НФСБ. Обединението е консервативно и се бори за съхраняване на ценности, идентифицирани от тях като традиционни и български. Като основни приоритети си поставят българското традиционно семейство (описано като баща, майка и техните биологични деца) и македонския въпрос. През годините са си навличали сериозна критика за използването на популизъм и реч на омразата, особено насочени срещу уязвими групи в обществото като етнически малцинства и ЛГБТ+ обществото. Тъй като много материали разискват идеологията на коалицията и това какви рискове крие тя, тази статия ще се фокусира върху други важни детайли.
Обединените патриоти бяха ключов коалиционен партньор на ГЕРБ и третия кабинет на Борисов. Както можете да видите в тази и тази статия, това бе управление, което изземваше и усвояваше държавни средства в мащабни размери за личностни облаги, вместо да ги използва за развитие на държавата и решаване на проблемите ѝ. Дори Обединените патриоти да не са съдействали в тези измами и да не са печелили самите те е важно да се посочи, че чрез коалиционната си подкрепа те са упълномощили ГЕРБ да действа по този начин. Трудно е да се повярва, че съучастник в такива престъпления би би бил истински загрижен за българските интереси и би изпитвал истински патриотизъм.
Сред приносите на Българските патриоти към българското общество са данъчните облекчения за родителите и повишаването на пенсиите. Въпреки това някои техни законопроекти, противоречат на изложените от тях приоритети – например промените в политиката за закрила на детето. От години в България масово има случаи на агресия и смъртни заплахи срещу деца, като проблемът се крие в бездействието на институциите. На фона на това Българските патриоти създадоха паника около правомощията на родителите (които бяха включени в процеса още преди тяхната намеса). Освен че затрудниха намирането на помощ за деца в смъртна опасност, те създадоха и неправомерни привилегии за биологични семейства, което значително затрудни процеса по осиновяване или приемна грижа.
Българските патриоти създадоха масова заблуда по въпроси като Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, с което саботираха приемането им. Много от твърденията им относно документите бяха абсолютни лъжи (като това, че Истанбулската конвенция ще доведе до приемането на гей браковете и че Стратегията за детето ще води до това от Норвегия да се крадат български деца). Подобен популистки подход имаха и към редица други теми, като това некоректно да отдават демографската криза в България на ниска раждаемост, вместо на висока емиграция, предизвикана главно от спада на стандарта на живот по време на управлението на ГЕРБ.
Позициите на Българските патриоти изостриха и отношенията на България със Северна Македония. Становището им е, че на територията на Северна Македония правото на българите за самоопределяне е нарушено (въпреки липса на доказателства зад това твърдение). В същото време те самите отказват правото на самоопределяне на Северна Македония.
ПП “Възраждане”
Спечелила 2,45% от гласовете през април. Сред гласовете от чужбина събира впечатляващите 7%.
Основната платформа на Възраждане е концентрирана върху външната политика на България. Тя е проруска формация и яростно критикува ЕС и НАТО, определяйки ги като “затвор”. Като алтернатива призовават за сътрудничество с Русия и държавите от Близкия изток, които изтъкват като обещаващи търговски партньори, макар да са практически несъпоставими с икономическите възможности на ЕС. Македонският въпрос е важна част от предизборната кампания на “Възраждане”. Те открито призовават за обединението на двете страни. Това искане е не само невъзможно за осъществяване, но също така и би могло да доведе до допълнително напрежение между България и Скопие.
На ниво вътрешна политика заема консервативни и десни позиции, като най-популярната ѝ позиция е настояването за отмяна на всички мерки срещу коронавируса. Партията е замесена в няколко обществени демонстрации, заклеймяващи ситуацията с вируса като политическа манипулация, въпреки съществуващите научни доказателства.
Сред други значителни моменти от миналото на партията е предизборната ѝ кампания за европарламентарните избори през 2019 г. Там споделя предизборно видео, в което млад мъж разстрелва журналисти в помещение, наподобяващо пленарна зала. Това е както подбуждане към престъпление, така и изключително притеснително в настоящия контекст на липса на медийна свобода, която да позволи на гражданите да взимат информирани решения.
ПП “Републиканци за България”
Спечелила 1,31% от гласовете през изборите.
Председателят на партията е добре познатият у нас Цветан Цветанов. Дълги години политикът е част от ГЕРБ и е дясна ръка на Бойко Борисов. Това продължава до 2019 година, когато къса връзки с партията. Оттеглянето му от всички публични постове и партийни позиции се случва след разследване, проведено от Свободна Европа и Антикорупционния фонд - така наречения Апартаментгейт. Разкритията доказват, че Народното събрание е приело законова поправка, помагаща на строителна фирма. По-късно същото предприятие продава на политици апартаменти на по-ниски цени от пазарните, като Цветанов е от най-облагодетелстваните в ситуацията.
Сътрудничеството на Цветанов с ГЕРБ донякъде проличава и в предложенията на новия му политически проект. Сходството се крие в интереса на двете формации да акцентират върху инфраструктурни проекти. Сред приоритетите на републиканците са изграждането на магистрала „Хемус” и пътя Русе – Велико Търново.
Партията също така приоритизира разделението на властите и извършването на съдебна реформа. Формацията призовава за участието на младите хора в българската политика и цялостното им оставане в пределите на страната ни.
От гледна точка на външна политика, републиканците са с евроатлантическа насоченост. Цялостно залагат на възможността за модернизиране на държавата ни по европейски модел.
Въпреки изброените идеи на “Републиканци за България”, партията не разполага с конкретни политики, с които да се отличи от противниците си. Самият Цветан Цветанов коментира, че с колегите му не са се справили добре с презентирането на управленската програма пред хората.
Коалиция “Национално обединение на десницата”
Обединява три политически партии, явили се самостоятелно на изборите през април. Това са Консервативно обединение на десницата (КОД), Български земеделски народен съюз (БЗНС) и Български демократически форум (БДФ).
Сред членовете на обединението най-ясно изпъква председателят на КОД - Петър Москов. Той е бивш министър на здравеопазването във втория кабинет на Борисов като представител на ДСБ и Реформаторския блок. По-късно създава самостоятелен политически проект, като печели едва 0,29% от гласовете.
Коалицията се самоопределя като “истинското дясно в България”. Традиционалистическите ѝ ценности наподобяват тези на “Българските патриоти”. В интервю пред Георги Любенов Петър Москов посочва, че противоречащата позиция на патриотичната коалиция за членството на България в ЕС и НАТО е една от причините, поради които не е желаел да работят заедно. Освен това “Национално обединение на десницата” отказва да работи с партии като “Демократична България”, с което се различава от “Българските патриоти”.
Сред приоритетите на обединението фигурират традиционалистките ценности като опазване на християнското семейство и развитие на икономиката. Коалицията се обявява срещу въвеждането на глобални зелени политики, като дори поставя под въпрос съществуването на климатични промени. Подобно на други формации в българската политика коалицията се концентрира върху национализъм, като не представя конкретни начини за справяне с проблемите в статуквото.
За свое лице дясната коалиция се опита да привлече боксьора Кубрат Пулев, тъй като той “представлявал всичко онова”, за което от “Национално обединение на десницата” се борят. Към този момент спортистът не е решил дали да приеме, или отхвърли отправеното предложение.
Глас народен
Партията е основана през 2013 г. от българския музикант Светослав Витков. От началото на съществуването си формацията никога не е успявала да си осигури места в Народното събрание или други важни държавни институции. Въпреки това само за 2014 г. “Глас народен” си спечелва близо 540 хиляди лева от държавната субсидия.
Сред приоритетите на партията са отделянето на средства за образование и изчистването на България от режима на статуквото. В интервю за БНР Витков споделя, че подкрепят протестите, но не и политическите лица, опитали се да се намесят в тях.
Подобно на много други формации и “Глас народен” има връзки с Държавна сигурност. Председателят на партията е управлявал предприятие, свързано с бившия агент на ДС - Тенчо Тенев. Разследване на “Биволъ” посочва още две лица от партията, замесени с организацията - Младен Георгиев, експерт по сигурността, и Светла Аспарухова-Попова, пиар.
Партия на зелените
Партията съществува от близо 30 години, като има различни прояви през годините. Въпреки дългата си история тя не разполага с големи политически успехи.
Във видеозапис, публикуван в ютуб, изпълнителният секретар на партията, Христо Дунчев посочва промени, към които би призовал новия парламент. Сред исканията е да се наложи публично оповестяване на това къде и в какви количества се разпределят държавните средства.
Партията подкрепя и така наречения зелен пакт - набор от зелени политики, които да се приемат на европейско равнище. Според Дунчев, защитаването на природата ни ще помогне на икономическото ни състояние. Основната причина, която той посочва в подкрепа на тезата си, е, че по-доброто качество на продукцията ще увеличи възможностите ни за успешен износ. Зелените също така се обявяват в подкрепа на чистата форма на капитализма, което е нестандартен подход за партия, разчитаща основно на промотирането на екологични политики.
Коалиция “Ляв съюз за чиста и свята република”
Коалицията се отличава в медийното пространство с това, че нейн секретар е бившият премиер Жан Виденов. Формацията обединява четири партии със сходни политически виждания. Целта на политиците е да изградят силна левица в българската политика.
Повторната намеса на Жан Виденов в политиката е донякъде изненадващ феномен. През 1997 кариерата му завършва с банкови фалити, хиперинфлация, празни магазини, масови улични протести. Вследствие на това той напуска БСП и се отдава на преподаване. Финансовите му проблеми продължават обаче и до днес. През 2020 г. висшето училище, в което е секретар, също фалира.
“Ляв съюз за чиста и свята република” обединява масово бивши членове на БСП. Голяма част от тях са били министри в кабинета на Жан Виденов. Коалицията има ясно изразени русофилски наклонности, като част от членовете ѝ участват в комунистически движения. За патриотични нагласи допринасят и двама бивши депутати от "Атака" - проф. Станислав Станилов и д-р Илиян Илиев.
Атака
Основаната през 2005 година партия е със силно изразени националистки виждания. Ръководена е от Волен Сидеров - бивш народен представител, който също така е осъден за хулиганство в 5 дела. Политиките, към които партията апелира, често са нестандартни и крайни. Сред тях е предложението да се институционализира Българската православна църква. “Атака” също така подкрепя въвеждането на смъртното наказание в България, което е в противоречие с европейските ценности. Партията е с видима проруска насоченост и силно настоява за излизането на България от НАТО.
Председателят на партията има склонността често да се замества в скандали. По-скорошен такъв е протестът, който от “Атака” организираха пред офиси на А1. Партията посочва, че точно около предизборната кампания телефоните на организацията им спират да функционират. От А1 коментират, че след многократни опити за преговори са прекратили дейността си с партията, която им дължи 130 хиляди лева.