1. Борба с корупцията и реформи на правосъдието:
- Независимост на съдебната власт, пряк избор на главния прокурор, изваждане на прокуратурата от Висшия съдебен съвет;
- Промени в изборното законодателство, най-ключова от които е мажоритарна избирателна система в два тура за парламентарни избори в страната;
- Промени в публичните разходи и провеждането на обществените поръчки, прозрачно кандидатстване и използване на европейски средства;
- Нова комисия в народното събрание, отговаряща за свободата на словото, правата на човека и медийната политика.
2. Премахването на административната тежест:
- Електронно гласуване и дигитализация на публични услуги;
- Намаляване на бюрокрацията и административното бреме;
- Прозрачност и проследимост на управлението;
- Повече пряко гражданско участие в управлението.
3. Реформи и подобряване на множество сектори, сред които икономическото развитие, здравната система, земеделието и биоразнообразието, образованието и културата.
Информационната завеса
“Има такъв народ” обещава промяна и се представя за алтернатива на статуквото. Тук обаче много основен източник на притеснение е информационната завеса, която партията сама избра да постави между себе си и гласоподавателите. В предизборната си кампания партията заяви, че няма да дава интервюта или да отговаря на въпроси, като определи медийните предизборни дебати за “жалки и унизителни” и обвини телевизиите в угодническо излъчване и пристрастно подбиране на въпроси.
Този иновативен подход към проблемите със свободата на медиите на принципно ниво разграничава партията от всички останали кандидати и подчертава имиджа ѝ на търсеща радикална промяна. Нормално е за алтернативна на статуквото политическа сила да се чувства притеснена от изопачаване на платформата ѝ. На практическо ниво обаче това лишава гласоподавателите от информацията, необходима им, за да видят какво могат да очакват от въпросната партия. Информационното присъствие и предизборните дебати са единствения начин да се сравнят ефективно позициите на различните кандидати и за партиите да предложат аргументация в своя полза.
Единственото, на което гласоподавателите могат да разчитат, е имиджа на Трифонов и подкрепата, която е събрал с предишните си действия и дългите си години на екран. Това ги лишава от яснота какво точно да очакват от ИТН в бъдеще, и също им пречи да сравняват ефективно различните партии, защото ги принуждава да сравняват впечатления от съвсем различно естество.
До сега най-силният контакт на ИТН е живо предаване от телевизията на Трифонов - 7/8, което беше излъчено и във Фейсбук, в което той самият отговаряше на въпроси на зрители. Важно е да изтъкнем, че при използването на медия, единствено афилиирана с партията, ИТН се предпазва от “неудобните” въпроси, които други медии биха могли да ѝ зададат. Самото съществуване на такава телевизия, за която плановете са да остане и след евентуалното влизане на ИТН в парламента, също е плод на притеснение. Партийните телевизии, които често са инструмент за пропаганда, не са забранени по закон, но допълнително влияят негативно на медийната безпристрастност в България и на информираността на гражданите.
По време на излъченото предаване, Трифонов бе попитан как ще се справи с проблемите в системите на правосъдието и здравеопазването, но вместо да навлезе в задълбочен план, той посочи да бъде прочетена предизборната програма на сайта на ИТН. Освен това за гарант използва и това, че в листите му има хора, които са експерти в съответните области.
Тук обаче възниква несъответствие. По принцип, когато се нареждат партийните листи, всяка партия поставя във водещите позиции най-важните си хора, за да осигури влизането им в парламента. При ИТН се забелязва, че не са начело въпросните експерти, които Трифонов бегло споменава, а предимно сценаристи и близки на Трифонов. Това насочва към мисълта, че Трифонов приоритизира хората, които ще бъдат съгласни с него, вместо хората, на чиято експертиза може да разчита за качествени политики. Тук искаме да напомним и за опцията за преференциален вот, чрез която избирателите могат и е препоръчително да противодействат на такива фактори. Фундаментално обаче трябва да се обърне внимание на първоначалното им нареждане и какво говори това за приоритетите на партията.
Популистка и едноличностна партия?
Съществуват основателни притеснения относно консолидирането на партия около една-единствена личност. Публичната информацията за ключовите хора на партията освен Трифонов е неясна и обобщена единствено на сайта на ИТН, с което имиджът на партията е принудително концентриран върху тази една личност. Трифонов демонстрира увереност, че няма нужда да информира обществото или да доказва, че политиката му ще бъде ефективна, защото хората сами ще издирят сайта му и детайлите там ще им са достатъчни. С това разчита на дългогодишното си присъствие в публичния живот като главен инструмент за набиране на подкрепа. Разчитането на личностно представяне вместо конкретика на планове е характерна черта на популизма. Популизмът е вреден за обществото, защото е тенденциозен инструмент за манипулация на избирателите, тъй като не предлага съществени решения на проблемите, а експлоатира недоволството на хората спрямо проблемите чрез емоционални становища. Пример за популистки тенденции е и многократното отричане от страна на Трифонов на мащаба на пандемията и нужните мерки за ограничаването ѝ. Най-проблематичната част от този пример е, че макар ваксинирането да е напълно доброволно, той допълнително политизира тази тема като представя този избор като свобода, която той ще защитава, възползвайки се от високото обществено недоверие към ваксините. Друг пример за това е и следващата планирана публична изява в предизборната кампания - концерт, който Слави Трифонов ще изпълни и излъчи онлайн на 2-ри април. С това той отново набляга повече върху имиджа си на шоумен, а не върху плановете си като политик.
Осъщественото до момента консолидиране на партията ѝ дава ясна платформа от страна на на генерални намерения, но в същото време ограничава вътрешните ѝ контролно-регулиращи механизми на разпределяне на отговорност. Създава се прецедент за едноличностно управление - притеснително е как това ще се пренесе в мащаба на националната политика. Освен това партията най-вероятно ще бъде лишена от експертизата на професионалистите, останали назад в листата.
По-дълбоко вглеждане в идеите му
В серията си от статии за партиите избрахме да се фокусираме главно върху характера на участващите партии, а не върху конкретните им обещания (за които можете да прочетете повече на платформи като Царски пищови в Инстаграм). В този конкретен случай обаче, ИТН сама по себе си дава плоска информация за платформата си, затова е важно да се опитаме да вникнем в нея.
През 2016 г. Трифонов инициира провеждането на референдум. Посочил е, че ако влезе в парламента тази година, ще се стреми да осъществи решенията от референдума. Всяко от предложенията тогава получи подкрепата на мнозинството гласували, като те бяха съответно:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
На референдума не достигнаха 12 000 гласа (0,2%), за да има вотът задължителен ефект с минимум 51% от населението. Макар тези теми да бяха обсъдени през 2016 г. заради самия референдум, искаме да привлечем внимание към някои от основните аргументи за и против тях.
Мажоритарната избирателна система (на два тура) - при парламентарните избори, това е система, при която от всеки избирателен район властта получава кандидатът с най-много гласове. В държави с парламентарни републики (като Великобритания), поставянето на такава система води до създаването на неофициална двупартийна система (по закона на Дювергер), защото избирателите се насочват само към двете сили с най-големи шансове да спечелят. Системата има своите ползи, като това, че е по-стабилна заради намалената фрагментация, и това, че достига до много по-бързи решения. Освен това е по-лесно политици и формации да бъдат държани отговорни за грешките си, защото е напълно ясно кой е взел ключовите решения. Има и недостатъци обаче, които трябва да се вземат предвид спрямо контекста в България. Най-важният от тях е, че оставя само две истински политически сили в страната, което значително понижава репрезентативността на системата и шанса да влязат нови лица в системата, които да се борят, ако се е настанила корупция. Освен това бинарното разделяне на две сили води до поляризиране на обществото. А понеже при такива системи се наблюдава честа смяна на коя от двете политически сили е на власт, това води и до отмяна на предишни решения и драстично забавя прогреса в която и да е посока. Това не е система, подходяща за държава, дълбоко затънала в корупция.
Задължителното гласуване - макар гласуването в България вече да е задължително, няма механизъм, гарантиращ извършването му. На теория чрез задължителното гласуване системата става по-репрезентативна, тъй като повече хора гласуват. Подкрепящите системата твърдят, че това окуражава повече хора да се интересуват и информират от политика, което създава политическа култура. Недостатъците са, че няма гаранция, че хората наистина ще се информират. Появява се рискът гласуващите по задължение да разводнят гласовете на тези, които гласуват информирано. Според някои тази практика нарушава и свободата на хората да вземат сами решенията си. И двете страни са съгласни, че повишава избирателната активност, но се разминават по въпроса дали е най-ефективния метод за по-голяма репрезентативност.
Електронното гласуване - друг елемент от първоначалния план за референдума, който е бил отхвърлен още преди осъществяването му, но Трифонов иска да върне в обсъждане. Не е ясно до каква степен България има капацитета да осъществи електронно гласуване без измами, но един успешен проект в тази посока драстично би подпомогнал избирателната активност, особено в чужбина.
Намаляването на броя на народните представители от 240 на 120 - друга точка, отхвърлена при осъществяването на референдума, защото това решение изисква свикване на Велико народно събрание. Намаляването на броя народни представители прави правителството по-стабилно и ускорява вземането на решения, и би понижило разходите за заплати на депутати (освен ако 120-те не си гласуват по-високи заплати). Сериозният недостатък тук обаче е, че прави системата по-малко репрезентативна, защото всеки един депутат би представлявал двойно повече хора. Това затруднява влизането на нови сили в парламента и освен това намалява адресирането на многобройните и сложни интереси на народа, което намалява ефективността на демокрацията ни.
Отношения към други движения и партии:
Макар алтернативата, която Трифонов предлага, да не е съвсем ясна, тя все пак е алтернатива на статуквото. Тази негова позиция е подкрепена от категоричния му отказ да се коалира с която и да е от присъстващите в досегашното народно събрание политически сили, макар да има някои намеци, че е склонен на компромиси с БСП. С “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”, ИТН заявява, че е възможна коалиция, като ги нарича “по-малкото лошо”, без да уточнява какво лошо точно намира в тях.
Отделно успя да се рамкира като алтернатива и заради дългите си години на разпознаван критик на управляващите в България чрез телевизионната си платформа. На протестите през 2020 г. пък заяви безусловна подкрепа към протестиращите с аргумента:
"Какво означава "ние сме избрани законно". Законно сте избрани и законно ще бъдете свалени... Идват хората и казват "Не искаме повече"."
Продължавайки въпроса с политическите му отношения, Трифонов изяви подкрепа за Радев и “достойното” му поведение на опозиция на правителството. Без да заявява официално, е намекнал, че би подкрепил кандидатурата на Радев на предстоящите президентски избори. За някои експерти тази намекната подкрепа е предложено сътрудничество, ако се стигне до ситуация президентът да определя партията, на която да даде шанс да сформира правителство. Ако първите две политически сили, вероятно ГЕРБ и БСП, се провалят преди това - Радев да даде този шанс на Трифонов. Разбира се нищо от това не е официално заявено пред народа и няма доказателства да е разговаряно зад кулисите, но би било в интереса на Трифонов като потенциална основна политическа сила.