Обединението Демократична България е съставено от партиите “Движение Да България”, “Демократи за силна България” и “Зелено Движение”.
Приоритетите, които поставят в кампанията си са:
1. Подкрепа в пандемията и овладяване на икономическата криза, насочена към хората в затруднено положение и малкия и среден бизнес.
2. Правова държава - независима съдебна власт и регулаторни органи, контрол над прокуратурата, улеснен достъп до правосъдие.
3. Модернизация и развитие на човешкия капитал:
- Развитие на образованието и науката, на здравеопазването, на гъвкавостта на пазара на труда, и на културата;
- Адресиране на демографската криза и оказване на подкрепа за семейства, хора в неравностойно положение, възрастни хора и деца.
4. Модернизация и икономически растеж - дигитализация и електронно управление, развитие на енергетиката и иновациите, привличане на чужди инвестиции
5. Опазване на околната среда и развитие на чиста икономика - устойчиво управление на ресурсите и опазване на въздуха, водите, горите и биоразнообразието, декарбонизация
От съставните партии само ДСБ е участвала в парламента досега. През 2005 г. е била шеста по сила сред седемте парламентарни партии, като НЕ е била част от трите партии, формирали Тройната коалиция, позната още като кабинетът “Станишев”. Във второто правителство на Бойко Борисов (избрано през 2014 г.), първоначално е била коалиционен партньор, а впоследствие - опозиция.
За цялостната коалиция е по-трудно да се съди на база предишните ѝ действия, тъй като останалите партии не са били част от парламента. Затова ще разгледаме скорошните ѝ действия като извънпарламентарна опозиция и досегашните ѝ опити да влияе на политиката. Извън парламента обединението е показало най-висока активност в сферата на правото, затова ще адресираме по-задълбочено въпроса със съдебните промени.
За останалите приоритети можете да прочетете детайлни планове на сайта им, но не можем да предоставим нито гаранция, нито подозрения за евентуалното им изпълнение, поради липса на предишни действия, по които да се извади преценка.
Протестите 2020
Обединението стана най-известно с извънпарламентарните си действия, свързани с борба за върховенството на закона и срещу корупцията. Тя остро критикува настоящата власт, особено в случаи като избирането на Гешев. Допълнително е предприемала няколко граждански акции, сред които най-известната е разкритието на Христо Иванов и част от колегите му за плажа “Росенец” и как обществена собственост е превърната в частна, или така наречените сараи на Доган. Това бе и действието, което започна протестите миналата година, които бяха подкрепени от няколко политически движения, сред които е и Демократична България.
Докато протестите се развиваха у нас обаче, бе повдигната темата за затварянето на очите на Европейския Съюз за случващото се, предизвикано от удобната подкрепа на Бойко Борисов за важни политически фигури в Европейския Парламент. Радан Кънев обаче - депутатът на спечеленото от Демократична България място на изборите през 2019 - се постара да повдигне на дневен ред дебатът за институционалната криза в България. Действията му бяха успешни и заради подкрепата на Елена Йончева и екипът ѝ - формални представители на БСП. Тук можете да прочетете за самия дебат, а тук - за резултатът му - резолюция в подкрепа на протестите и законността в България.
Демократични избори 2021
Друга инициатива, по която можем да съдим за поведението на Демократична България, е инициативата им “Ти броиш”, свързана със застъпничеството. Законът дава правото на всеки гражданин, неучастващ в изборите като нещо друго освен гласоподавател, да може да се яви като защитник на вота. Застъпниците на гласовете наблюдават броенето на гласовете и сигнализират за злоупотреби, с което се грижат за осигуряването на честни резултати от изборите. Всяка партия може да изпрати застъпници, които да я представляват, във всяка една секция. “Ти броиш” е кампанията на Демократична България за набиране на застъпници, като към нея е разработено приложение, което да улесни процеса. Приложението е отворено за използване и от застъпници, представляващи други партии, което демонстрира интерес към цялостното спазване на закона, а не само преследването на собствени изгоди. От другите партии се наблюдава подобна инициативност само от ПП “Изправи се! Мутри Вън!”.
(Всъщност застъпничеството е и едно друго действие, към което ви призоваваме, ако вече сте решили за кого да гласувате и сте говорили с близките си да отидат да гласуват - все още можете да се регистрирате за застъпник към която и да е партия, с което да допринесете допълнително за честността на изборите.)
Допълнително Демократична България в предизборния период на няколко пъти призова за въвеждане на промени в Изборния кодекс, с цел да предостави на повече хора възможност да гласуват. Пример за такива промени е промяната на закона, ограничаващ отварянето на изборни секции в държави извън ЕС, за да могат да гласуват повече българи в чужбина. Най-ключови в темата бяха Великобритания и Турция, където съответно 16 159 и 20 854 българи пуснаха заявления за отваряне на секции (а обикновено гласуващите в чужбина българи са осезаемо повече от тези, които пускат предварителни заявления) и ограниченият брой секции не може да обслужи всички. Много от тези предложения не минаха, а настоящото НС отказа да работи извънредно по време на предизборната си ваканция, за да даде възможност на повече българи да гласуват.
Стратегически въпроси към обединението
Отношенията на една политическа сила с други политически сили и стратегическите ѝ избори на партньори са важна тема, защото когато подкрепим една политическа сила, подкрепяме и потенциалните ѝ партньори.
Две неща силно отличават Демократична България като опозиционна партия на статуквото и една от новите алтернативи. Първата е, че изрично отказват да се коалират с ГЕРБ, БСП и ДПС - или още партиите, поддържащи под една или друга форма модела “Борисов”. Те са първата политическа формация в последните години, която толкова категорично отказа да обсъжда потенциална коалиция с тези партии. Плюсът е, че няма да подкрепят статуквото и ще се борят срещу него. Минусът е, че без коалиция с някоя от тези партии, едва ли е възможно да сформират правителство (освен евентуалния успех на обсъжданата, но не окончателно потвърдената и трудна за осъществяване кооперация с “Има Такъв Народ” и “Изправи се! Мутри вън!”), и че ще имат по-ограничено влияние върху политиката. Но при тези сметки всеки си преценява до колко кооперация с някоя от тези три партии изобщо може да доведе до промяна. Нямаме гаранция, че ще спазят обещанието си да не се коалират с ГЕРБ, БСП или ДПС, но неспазването на това обещание би било политическо самоубийство, защото заради него те събират най-голямата си подкрепа от гласоподавателите.
Второто нещо ги отличава и от другите алтернативи с високи шансове за влизане в парламента. Може би вече сте чули, но става дума за справката на КОМДОС за бившите агенти на ДС, присъстващи в настоящите листи на всички партии и коалиции. Докато ГЕРБ-СДС имат 1, БСП цели 15, а ДПС - 8 и ВМРО - 7, алтернативите “Има Такъв Народ” и “Изправи се! Мутри вън!” имат съответно 3 и 2. От тези с висок шанс да влязат, само Демократична България няма нито един бивш агент, участвал в репресията на комунистическия режим.
Друг важен въпрос е обаче, че Демократична България в миналото си е допускала стратегически грешки при подготовката си за избори. Самото ѝ сформиране на теория показва, че се учи от грешките си, защото поотделно партиите не успяваха да съберат достатъчно подкрепа, но обединени успяха да преминат прага на европарламентарните избори. След това обаче наблюдавахме друга стратегическа грешка в опозицията - на кметските избори за София. Тази позиция е доста ключово място за влизане във властта и, ако си спомняте, именно пътят на Бойко Борисов започна оттам. На изборите през 2019, опозиционните кандидати бяха двама - излъченият от Демократична България Борислав Игнатов, и независимият кандидат на “Спаси София” Борис Бонев. Заради липсата на кооперация и сработване между двете страни, “протестният” глас за промяна бе разцепен и нито един от кандидатите не достигна до балотаж. Няма как да сме сигурни какви заключения и уроци си е извадила Демократична България от този опит, и до какви бъдещи действия ще доведат те, но във всеки случай се надяваме, че се учи от грешките си.
Някои подозрителни политически въпроси, на които да обърнете внимание
Двама от лидерите на Демократична България са познати за българската политика лица - Христо Иванов и Атанас Атанасов. И точно тази им предишна история си заслужава да се разгледа и да се вземе в предвид при вземане на решение.
Христо Иванов е бил министър на правосъдието по време на второто правителство на Бойко Борисов, след като преди това е бил министър на правосъдието във временното извънредно правителство на Близнашки. Това е основателна причина за подозрения, защото е трудно да се има доверие на някой, на който Бойко Борисов е гласувал доверие. Въпреки това Христо Иванов не е достигнал позицията си тогава като представител на ГЕРБ, а като безпартиен коалиционен партньор. След това се е опитал да лансира реформи в съдебната система с цел подобряване на независимостта ѝ, но те са били отхвърлени от Народното събрание, и заради това е подал оставка през 2015 г. Това води и до началото на политическият му проект “Движение Да България”, с който се бори за съдебни реформи.
Атанас Атанасов е бил избиран два пъти за народен председател като член на ДСБ. Макар ДСБ в началото на 43-то Народно събрание да оказват коалиционна подкрепа на ГЕРБ с участието си в Реформаторския блок, през 2015 г. преминават в опозиция заради недоволство от състоянието на съдебната система. Самият Атанасов е бил активен още по времето на министър-председателя Иван Костов, чието управление предизвиква много противоположни чувства в обществото. Някои го харесват, задето е помогнал за стабилизирането на икономиката след фалита, предизвикан от премиера Жан Виденов, и задето е дал начало на присъединителния процес към НАТО и ЕС. Други са срещу него, заради действия като преподаването му на идеологическа дисциплина (политикономия) в епохата на комунизма, и задето като министър-председател е допуснал неизгодни приватизационни сделки, зад които стои много корупция. Оспорвано е и мнението за цялостната ефективност на приватизацията, осъществена от управлението му, както и качеството на реформите на здравната ни система. Допълнително Костов е критикуван, задето се е обградил с послушни или съмнителни хора и е демонстрирал властен характер и израз. Самият Атанас Атанасов е работил близо до него, като през 1999 г. му е предоставил списък с 226 имена от доклад за корупция, което довежда до уволнението на 10 министри. Оценка на това дали е хубаво или лошо не можем да направим, защото общественото мнение е твърде раздвоено, и не откриваме задълбочени достоверни анализи по темата. Можем само да ви насочим в тази посока и да ви информираме, че това е човек с минало в политиката, и то минало, което води до такива раздвоения.
Последният важен случай, свързан с Демократична България, е разкритието за районната кметица на “Красно село”, Росина Станиславова. Тя е била издигната от Демократична България, но след това чрез поста си успява да си присвои 7600 лева от проект за доставяне на храна на възрастни хора за справяне с пандемичната обстановка. След разследване по темата, коалицията сне доверието си от кметицата и я призова да върне парите. Кметицата обаче не го е сторила, затова коалицията е дарила 7000 лева на SOS детски селища. Станиславова обаче още стои на позицията, до която коалицията я е издигнала.
В заключение
Демократична България нарича програмата си “Програма на надеждата” и това е доста добро обобщение за това какво предоставя като партия. Предлага спасение от корупционния модел, което лежи върху отказа да се коалира с партиите на статуквото, и върху включването на нови лица и движения в управлението. Недостатъците на това са, че надеждата, която предлага, няма солидна гаранция зад себе си - можем да съдим само по извънпарламентарните ѝ действия, които създават позитивни впечатления, но все пак не знаем какво ще се случи, ако обединението получи реална власт. Някои от фигурите с политически опит в обединението също създават притеснения с историята си и раздвоението на обществото в оценката на действията им. Тези притеснения трябва да се вземат в предвид, когато избирателите вземат решението си, и всеки да вземе решение за себе си доколко пътят на това обединение до момента му вдъхва именно надежда за бъдещето на България. От добрата страна, никой от кандидатите на Демократична България не е бивш член на Държавна сигурност, а цялостно коалицията изглежда като да се бори за по-свободна и развита България.