В края на септември тази година на българската политическа сцена се появи нов проект - става дума за коалицията “Продължаваме промяната” на Асен Василев и Кирил Петков. Еуфория обзе част от обществото при новината за създаването на формацията. В тази статия ще разгледаме хората, стоящи зад коалицията, и идеите, с които те смятат да допринесат в следващия парламент.
Началото. Кои са Асен Василев и Кирил Петков?
Двамата създатели на “Продължаваме промяната” разполагат с широк професионален опит в бизнес средите. Те са преуспели в кариерно отношение и са решили най-накрая да поемат по пътя към политическата власт.
Асен Василев
Асен Василев получава висшето си образование в Харвард, където следва икономика. По-късно специализира бизнес администрация и право към същия университет. Жъне голям успех в кариерата си - част е от редица международни проекти, които утвърждават името му в сферата на икономиката. Пример за това е компанията Everbread, на която той е съосновател и президент. Предприятието се занимава с ценообразуване на самолетни билети и е едно от петте такива в света.
Василев разполага и с известен опит в политиката. Заема позицията на служебен министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на М. Райков. Това се случва преди 8 години, когато президент е Росен Плевнелиев.
По време на този период Василев главно взема мерки за отстраняване на незаконни и неправомерни дейности в сферата. Уволнява 23-ма работници в държавни енергийни фирми поради извършени нарушения и изисква списък на незаконните обекти в Слънчев бряг, вследствие на което държавното дружество в курорта сезира главния прокурор. Когато дадено лице се сезира, то минава през разпит от по-висшестоящ орган относно до каква степен е спазвало закона. За да се задейства тази процедура, се подава жалба - в правото си да го сторят са граждани, организации и прокурори.
Следващата политическа проява на Василев е от тази година. Той е избран за министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев, което печели публичната подкрепа. За обобщение на въпросното служебно правителство можете да проверите статията ни по въпроса.
Кирил Петков
Подобно на Василев, Кирил Петков също разполага с престижно висше образование. Той завършва Финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Разполага с магистратура по Бизнес администрация от Харвардския университет. Отличава се с това, че е бил сред десетимата студенти с най-висок успех от завършилите.
Кариерните му начинания са немалко. Акционер е в разнообразни успели компании, част от които разполагат със собствени патенти в сферата на биологията. Работи във връзка с предприятия, които произвеждат продукти без консерванти и хранителни добавки. По идея на Петков през 2018 г. в биологическия факултет на Софийския университет бива отворен център за приложни изследвания и иновации. В него той инвестира 500 хил. лева.
Кирил Петков също заема министерско място по време на служебното правителство на Стефан Янев. По това време се появиха публични дискусии относно канадското му гражданство. Подозренията се появиха понеже според българската конституция, за да може Петков да заема пост в министерството, трябва да бъде гражданин единствено на България. По професионална преценка на множество юристи, той наистина не е спазил нужните срокове, в които да оправи документацията си. Това е нарушение спрямо конституцията, което контрастира с вярванията на политическия проект на Петков за неотменимо спазване на законите в страната. Българският Конституционен съд потвърди нарушението в края на месец октомври.
Общи проекти
Служебното правителство на Стефан Янев не е първият повод двамата бизнесмени да работят заедно. Те се познават от години и неведнъж са си сътрудничили в различни инициативи.
Обвързаността с Харвард на двамата лидери е голяма част от идейното промотиране на “Продължаваме промяната”. Те основават Център за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет. Той си сътрудничи с Харвардския университет за организирането на курсове по икономика и макроикономика на конкурентоспособността.
Друг общ проект, разработен от Петков и Василев, е планът им за икономическо справяне с пандемията. Той предлага широката употреба на тестове за работниците, за да се избегне затварянето на бизнеси. Планът е изграден на база основните препоръки на Световната здравна организация, но българските медици не го приемат поради съмнения в ефективността на бързите тестове. Създателите изтъкват, че идеята им включва редовно тестване не само с антигенни, но и с PCR тестове. В крайна сметка предложението вирее основно в медийното пространство, макар първоначално да получава позитивна реакция на извънреден брифинг в Министерския съвет през 2020 г.
Двама души партия не правят
Подобно на други политически формации, вниманието на обществото пада основно върху образите на лидерите на “Продължаваме промяната”. Асен Василев и Кирил Петков успяват бързо да спечелят подкрепа с визията си. Проучвания на някои от статистическите агенции показват, че може би коалицията ще заеме второ място по подкрепа на предстоящите избори.
Лидерите на “Продължаваме промяната” са образовани и с множество бизнес проекти зад гърбовете си - факти, които карат избирателите да ги смятат за способни да се справят със задълженията на народни представители. Това обаче не доказва автоматично, че останалите членове на коалицията са такива - затова е важно да обърнем внимание на това какви са хората, които вероятно ще са част от следващото Народно събрание.
Василев и Петков посочват, че имат определени критерии, с които подбират членовете на коалицията си. Едно от условията е кандидатите да не са се занимавали с политика преди, което се изразява в това да не са участвали в повече от един политически проект. Това е лесно спазено от преобладаващата част на екипа, тъй като повечето от хората в него се сблъскват за пръв път с политиката.
Василев и Петков на първо място изискват от членовете на екипа си да са силно развити в сферата си на познание. Прави впечатление, че от “Продължаваме промяната” масово се занимават с всякакви подразделения на икономиката. Сред екипа липсват прависти, социални работници и лекари, от които коалицията би се нуждаела при влизането си в парламента.
За водачите на листи от друга страна се изисква те да са прекали известно време в града, в който ще бъдат разпределени. Петков посочва, че правят това, за да може представителите в парламента да са запознати с нуждите и проблемите на мястото, което представляват.
Сред по-известните представители на “Продължаваме промяната” са предприемача Даниел Лорер и рапъра Ицо Хазарта - Христо Петров. Докато първият получава образованието си в Израел и работи във високотехнологични международни компании, вторият е по-известен с това, че е член на групата Ъпсурт. В интервю пред “Свободна Европа” Кирил Петков споделя, че основната му мотивация зад избора на Христо Петров е била привързаността му към темата за образованието. Водачът на коалицията посочва, че и двамата с рапъра са бащи, обединени от загрижеността си за бъдещето на новите поколения.
Христо Петров не е специалист по образованието. Коалицията все пак залага на него, затова само времето ще покаже до каква степен загрижеността на Петров е придружена от добри идеи и професионализъм. Коалицията освен това най-вероятно залага на известен образ, който да ѝ спечели подкрепа. Ицо Хазарта е водач на листите в 25 МИР, където ще се изправи срещу някои от най-влиятелните личности от останалите политически движения като Корнелия Нинова и Бойко Борисов.
В коалицията “Продължаваме промяната” се появяват и хора от други политически формации. Кои са тези партии и защо изобщо се наложи сключването на коалиция - четете надолу.
Статуквото в Продължаваме промяната
Когато Василев и Петков обявяват намерението си да създадат нов политически проект, се оказва, че не разполагат с времето да учредят коалицията си на време. Това ги кара да прибегнат до сътрудничество с вече установени партии - това в крайна сметка се оказват ВОЛТ и Средна европейска класа (СЕК). За втората е известно, че е била в коалиция с традиционни и консервативни формации като “Обединените патриоти”.
Друга партия, която се присъединява към коалицията, е „Политическо движение Социалдемократи“. Основан от бившия член на БСП Николай Камов, проектът се е обединявал с БСП няколкократно.
Лидерите на ПП заявиха, че няма да включват членове на другите партии в листите си. Това обаче не се оказа вярно - водач на листите в Бургас например е лидер именно на една от предоставилите регистрацията си формации. Други членове на партиите също са включени, макар и да не са поставени начело на регионите. Лидерите на ПП обясняват, че са избирали партиите, с които да се коалират, на база принципи и почтеност.
Моралът срещу политиката в предизборната кампания
„Ще постигаме леви цели с дясна политика“ - тези думи се превърнаха в мото на коалицията. Значението им на пръв поглед може да се окаже подвеждащо - затова нека го разгледаме по-добре.
Трудно е да предположим какво точно визират от ПП под “леви цели”. Бихме могли да заложим, че става дума за развитие на социалните държавни институции като образование, здравеопазване и прочее. Терминът “дясно” в българската политика се използва доста масово, обикновено с цел да се спечели подкрепа от гласоподавателите. В случая не е напълно неуместен.
От ПП призовават към решаване на проблема с корупцията, който възпира голяма част от държавните средства да бъдат преразпределени ефективно. От коалицията не искат да вдигат данъците, тъй като българският бизнес едва ли би понесъл това. Въпреки че тази идея звучи логично, в нея липсва конкретика. От коалицията не посочват къде според тях се крият източниците на корупция в българските институции и как ще се справят с тях. Това се дължи на стремежа им да останат неутрални в позициите си - или казано с техни думи, да запазят перфектния центризъм, към който толкова усилено се стремят.
Липсата на позиции и неутралитет са две особено различни неща. ПП не е формация, която не разполага с идеи. Въпросът е, че голяма част от позициите на формацията са единствено бегло споменати в политическата им програма. Тъй като коалицията тепърва изгрява на политическата сцена, е трудно да се предположи докога ще е способна да поддържа маската си на безпристрастие.
Огромна част от подкрепата към коалицията идва именно от претенциите ѝ да се превърне в посредник между другите партии в парламента. Политическата криза в България става все по-осезаема заради проблемите с енергетиката и поредната Ковид вълна. От ПП са се заели да адресират кризата, но поради тази цел огромна част от политиките им са неконкретни - по този начин не могат да се разминат с останалите формации, с които целят да преговарят.
Неслучайно се оказва и несъстоялото се обединение на ПП и ДБ, което би било доста подходящо предвид желанието на двете да се отърват от корупцията. В крайна сметка обаче те ще се явят отделно на изборите. Така ПП не само запазва центристкия си имидж, но също така си подсигурява и по-широк набор от избиратели. Когато не изразява убежденията си спрямо познатите разбирания за ляво и дясно, тя си позволява да получи подкрепа и от двете страни на политическия компас.
Липсата на по-ясно изразени ценности може както да улесни преговорите, така и да ги затрудни. При водене на диалог между две страни всяка една от тях държи на нещо - към момента не е съвсем ясно какво ще бъде приоритизирано от страна на ПП. Въпреки това разполагаме с частични предположения какви могат да се окажат интересите им.
Странични ценности
В интервю пред “Свободна Европа”, Кирил Петков най-сетне бива принуден да сподели част от вижданията на коалицията си.
Относно въпроса за енергетиката, който напоследък се оказва все по-належащ както в България, така и в Европа, той обяснява, че от ПП подкрепят Зелената сделка. Това обаче си противоречи с думите му, че България трябва внимателно да обмисли подхода си към Мариците - предприятия, които Европа изисква от нас да затворим. Петков също така говори за атомните централи. Той смята, че обсъжданията за изграждане на Белене трябва да престанат и за сметка на това да се обмисли разширяване на Козлодуй.
От гледна точка на международните отношения на България Петков също се грижи да заеме относително умерени позиции. За връзката на страната ни с Русия той коментира, че тя трябва да е продиктувана от икономическия ни интерес - както според него би следвало да е с всяка друга държава. Спрямо Северна Македония бизнесменът отсъжда, че съседката ни трябва да бъде приета в ЕС, но не и с цената на националните ни интереси.
Химията с останалите партии
Единственото нетолеранство, което е изразено от ПП, е срещу ГЕРБ и ДПС. То е изразено индиректно, но става ясно, че коалицията не желае да си сътрудничи с хората, допринесли за разпространението на корупцията в България.
От друга страна формацията е готова да работи с хора, отговарящи на техните виждания за честност. Това означава, че включително и хора от БСП биха могли да се включат в преговорите, които от коалицията се стремят да промотират.
Истината обаче е следната - докато ПП печели широка подкрепа от гласоподавателите, останалите формации от парламента я губят. Докато ГЕРБ, ДПС и БСП нямат много общо с идеалите, към които коалицията се стреми, то партиите на протеста се ориентират към подобен електорат. Най-голям приток от гласоподаватели се очаква да дойде от ИТН, но ДБ също не е защитена от стабилна загуба в подкрепата си. ИСБГНИ са пряко застрашени от това изобщо да не успеят да влязат в новия парламент.
Заключение
“Продължаваме промяната” е изгряващ политически проект, който тепърва предстои да видим в истинска светлина. В по-голямата си част екипът на коалицията изглежда обещаващ, макар и еднообразен и залагащ на икономическата експертиза на членовете.
Обещанията за честност и почтеност ще бъдат изпитани едва след като коалицията наистина навлезе дълбоко в света на политиката. Българските граждани твърде често са ставали жертва на подобни лъжливи обещания и единствено времето може да докаже дали “Продължаваме промяната” е достойна да спечели доверието им.