В рамките на една година България се готви да проведе трети парламентарни избори. В тази статия ще разгледаме какво се случи през изминалите месеци и какво доведе до поредното гласуване, което ще се състои наесен.
Резултатите от предните избори са следните - ИТН се оказаха водеща партия с подкрепа от 24,08%, равняваща се на 657 824 гласа. След тях се наредиха ГЕРБ с 23,51% и БСП с 13,39%. Това са и трите партии, които получиха възможност за сформиране на правителство - нещо, което се оказа непосилно за тях.
Между шоуто и политиката
През лятото ИТН беше първата партия, която се нагърби със задачата да състави свой проектокабинет. Проектокабинетът представлява сбор от министри, назначени от политическа формация, на която е гласувано доверие от останалите членове на Народното събрание.
В началото ИТН бе подкрепена от всички партии, с изключение на ГЕРБ и ДПС. Демократична България и „Изправи се. БГ. Ние идваме“ бяха в процес на преговори с ИТН, но отношенията между ДБ и ИТН се обтегнаха. Христо Иванов от ДБ заяви, че ИТН “има център с висока степен на овластяване и е извън институциите”, сравнявайки това с безкулисието на ГЕРБ. С единодушно за коалицията решение, ДБ не подкрепи кабинета на ИТН с главните доводи, че членовете му са твърде неопитни за амбициозните цели, които партията си поставя, и че ИТН не цели наистина Промяна. ИСБНИ заеха страната на ДБ. Според Трифонов, ИТН е направила всички възможни компроси, за да може партиите на протеста да подкрепят предложения ѝ кабинет. Правителство не се състави.
Нека си припомним как започна всичко. 15 часа след края на изборния ден и без наличието на окончателни резултати - това бяха условията, при които ИТН излъчи своя проектокабинет. Начинът, по който партията обяви състава на правителството си, също е нестандартен. Вместо излъчването да се състои в Народното събрание или на пресконференция, то се излъчи по телевизията на Слави Трифонов ⅞. Това е интересно решение, тъй като упълномощава медия, намираща се под контрола на политическа партия с ясни пристрастия, като легитимен източник на правителствена информация. Това е представено от телевизията като безпристрастен журнализъм, целящ се да пази свободата на словото.
Проектокабинетът беше самостоятелен и изолиран от останалите партии. Трима от официално посочените министри оттеглиха кандидатурите си дни след като бяха обявени за дадените позиции. Друг министър - Силвия Бакърджиева, се прочу с връзката си с криминално проявения си съпруг, който тази година беше освободен от затвора. Излязлата информация провокира обществено недоверие към нея като кандидат, но самата тя отказа да коментира и заяви, че предпочита да бъде съдена по собствените ѝ дела.
ДБ посочи своите приоритети - провеждане на съдебна реформа, дистанциране на ДПС от преговорите и провеждане на парламентарни разследвания. ИТН също се обяви “за” промените в прокуратурата, но настоя и за преизчисляване на доходите. ИТН обяви приоритетите си в излъчването на проектокабинет по телевизията. Сред тях са построяване на детски градини и детска болница, построяване на автомагистрали, дигитализация на услугите и влизане в Еврозоната. Сред по-интересните приоритети на ИТН са обещанията за 1 милион таблета за училищата и изпращане на български и северномакедонски астронавти в Космоса. Друга отличителна черта на предложените политики е липсата на адресиране на ситуацията с Ковид. Макар цялостно ИТН да стоят в полза на съдебната реформа, тя не фигурираше сред изброените приоритети.
Опити за преговори все пак се състояха. На тях бяха поканени всички партии, минали бариерата от 4% подкрепа, с изключение на ГЕРБ. Филип Станев от ИТН заяви, че присъствието на партията е немислимо, тъй като настоящото положение на държавата се дължи именно на нея. Присъствието на ДПС и БСП беше в контраст с обещанията на ИТН, че няма да си сътрудничи с така наречените партии на статуквото.
Има премиер, няма премиер
Дори да се разграничим от опитите на ИТН да завземе еднолично властта, в предложения от нея проектокабинет все още остава един пропуск. Става въпрос за предложения за премиер Петър Илиев, чиято биография си спечели критиката на част от гражданите.
Номинацията на Илиев за водещото място в парламента първоначално изтече като неофициална информация. Заради негативната обществена реакция обаче, той беше оттеглен от позицията на премиер и номиниран за вътрешен министър. Във всеки случай нека разгледаме защо Илиев не успя да спечели подкрепа в публичното пространство.
Срещу Илиев бяха отправени обвинения в плагиатство, които към ден днешен са потвърдени от Етичната комисия към Софийския университет. Близо 90 страници от работата му "Компетенцията на Народното събрание" са почти идентични с книгата на доцент Наталия Киселова “Парламентарен контрол”. Малките промени в работата на Илиев, публикувана 7 години след работата на Киселова, не са достатъчни, че да опровергаят обвиненията.
Той е свързан и по няколко начина с БСП. През 2013 като част от практиката си на юрист е защитавал настоящия депутат на БСП Иван Иванов, а следващите няколко години е бил консултант на партията - работа, която по-късно е извършвал и за ИТН. ИТН е партия, която досега е заемала твърдата позиция, че не толерира личности, замесени с предишното управление, затова е интересен изборът на партията да номинира Илиев за кандидат.
Друг притеснителен детайл около личността на юриста е позицията му на консул в Барбадос - островна държава, която не облага с данък приходите и разполага с международни договори, които правят данъчните измами по-лесни. Това означава, че Илиев е имал възможност да се замеси с данъчни измами, без да бъде потърсен от страна на закона, но не доказва такива да съществуват на практика.
Вследствие на тези изтекли детайли, ИТН променя кандидата си за премиер на Пламен Николов. От партията усилено твърдят, че Пламен Николов е бил избран за поста 12 дни преди официалното обявяване. От ИСБНИ и ДБ спорят, че това не е вярно и Илиев до последно е бил предложеният кандидат.
За самия Николов не се знае много. Той е бизнесмен с докторска степен и не е имал опит с политиката досега, нито е заемал отличителни публични позиции. Печели си място в ИТН като се явява на кастинг. Интересно е, че страницата му в Уикипедия е създадена четири дни преди да бъде номиниран за министър-председател.
Тази ситуация изтъква нуждата от писмени споразумения между партиите. Изказванията около избора за кандидат за премиер са единствено между членове на партиите без официални записи и партиите не могат да стигнат до съгласие относно какво се е случило наистина. От ИТН отказват да участват в създаването на подобни доказателства за това какво се случва на срещите между тях и останалите политически формации. Липсата на съществени за останалите партии компромиси от страна на ИТН води до неуспех в съставянето на правителство. Т. Йорданов от ИТН коментира, че до момента партията е показала желание за кооперативност на няколко пъти, но това не е било оценено. За подобни жестове са посочени оттеглянето на първия кабинет и напускането на министъра на правосъдието Момчил Иванов.
Из типичните неуспехи в създаването на кабинет
ГЕРБ бяха следващите, които получиха възможност за създаване на кабинет. Те обаче върнаха мандата, оставяйки в ръцете на президента последния опит да се избегнат нови избори наесен. Още преди новият мандатоносител да бъде обявен, от ИТН заявиха, че няма да го подкрепят, независимо от политическите му убеждения и възможности.
Румен Радев връчи мандата на БСП - партията, която го издигна като кандидат за президент през 2016. Преговорите на партията с ДБ, ИТН и ИСБГНИ не пожънаха успех и помежду им не се стигна до компромис. В крайна сметка БСП също върна мандата на президента. С това приключи и 46-ото Народно събрание. Но в самия му край се случиха няколко интересни политически събития, на които ще обърнем дължимото внимание.
Полицейският побой
Неизлъчвани досега кадри от летните протести през 2020 г. на употребено физическо насилие над граждани набраха популярност близо година след случилото се. На кадрите се наблюдава жесток побой над цивилни, които не оказват съпротива, и сексуално посегателство над жена.
Съществени последствия за служителите на закона не последваха. Едва четирима от тях бяха “наказани дисциплинарно”, а един от полицаите, участвали в побоя, дори получи повишение. Той беше назначен като охранител при самия Гешев - личността, срещу която до голяма степен се провеждаха протестите. Става ясно, че полицията на протестите не е там да предпазва гражданите, а да упражнява контрол над тях, било то законно или чрез престъпване на полицейските правомощия.
Прокуратурата е била запозната с новоизлъчените кадри още от преди те да се сдобият с такава популярност. Според Бойко Рашков, записите са били укривани в продължение на 13 месеца. В парламента гласуваха за създаването на временна комисия, която да разследва случаите с полицейското насилие. Предложението беше прието, след като беше внесено от ИСБНИ. Всички партии в парламента осъдиха полицейското насилие, с изключение на ГЕРБ и ДПС.
Актуализацията на бюджета
Преразпределението на държавния бюджет се налага основно заради Ковид кризата. Въпреки това някои от депутатите се възползваха от възможността, за да акцентират върху нуждата от повишаване на пенсиите.
Преизчислението на пенсиите се отлага за 25 декември (Коледа). Дотогава всички пенсионери трябва да получават добавка от 120 лв месечно. Новият бюджет доведе и до края на недоволството от страна на пътните строители, тъй като се прие да се изплатят обещаните 222 млн до края на годината.
Данъците си остават същите, а от допълнително гласуваните средства най-много отиват за общините, туристическия сектор и земеделските производители. В крайна сметка промените в бюджета се изразяват в 2.5 млрд. лв. повече приходи и 2.3 млрд. лв. повече разходи. Служебният министър на финансите Асен Василев реагира спокойно на тези промени.
В заключение
46-ото Народно събрание приключва с провал. Макар ИТН да носят най-голяма отговорност за неуспешното формиране на кабинет, нито една от партиите не успя да се сработи успешно с останалите. Отношенията между формацията на Слави и Демократична България стават все по-обтегнати. Кризата с Ковид още дълго няма да е към края си. Изтекоха кадри на полицейско насилие, укривани от миналото лято насам.
Следващите парламентарни избори са насрочени за 14 ноември 2021 г. заедно с президентските избори.