Със значителния резултат от 49,4% подкрепа на изборите на 14 ноември Румен Радев и Илияна Йотова се оказаха фаворити сред кандидат-президентските двойки. Високите им резултати на първи тур обаче не са гаранция, че двойката ще има такова предимство и на балотажа. Според социолозите, основната причина за това е очакваната по-ниска избирателна активност сред всички избиратели, включително тези, гласували за Радев на първи тур. След като Радев убедително поведе Герджиков, по-малко хора са склонни отново да отидат да гласуват за него, тъй като са уверени в победата му.
Вторият кандидат, който отива на балотаж, е професор Атанас Герджиков, който спечели 24,5% от гласовете на първи тур. Очаква се на втори тур да получи по-висока подкрепа от страна на ГЕРБ и ДПС. Поддръжниците на ГЕРБ биха били по-склонни да отидат да гласуват тази неделя, а тези на ДПС - да се обърнат към основния съюзник на партията. Тъй като кандидатът на ДПС Мустафа Карадайъ не продължи на втори тур, е много вероятно близо 310 000-те хиляди гласа за него да отидат при Герджиков.
Резултатът от втория тур не е ясен, затова дори да не сте подкрепили един от тях на първи тур, е важно на втори тур да се вземе решение с чие управление бихте се чувствали по-добре.
Румен Радев
Преди мандата
През 2014 г. Радев е назначен за командир на Военновъздушните сили, които са под управлението на НАТО. Тази позиция е най-висша за практикуващ летец, но Радев се отказва от нея две години след назначаването си. Същия месец БСП издига номинацията му за президентските избори.
През изминалите 5 години Румен Радев е заемал поста на президент и подкрепата за него като политик не е скромна. Радев също така е полезен и заради езиковите си познания, ключови за президентската позиция - той владее английски, руски и немски език.
Връзките с Русия
Изборът на Радев за кандидат през 2016 г. е силно стратегическа. Основната е проучване на БСП за това какъв би трябвало да е кандидатът за президент, за да се хареса на българите. Поръчителят на проучването е Леонид Решетников - бивш директор на Руския институт за стратегически изследвания. Проблематичното в случая идва от факта, че наблюдаваме директна чуждестранна намеса в процеса на издигането на държавен глава. Това е само един от начините, по които Радев е обвързан с Русия.
В средата на 2017 г. Радев изразява негативно мнение спрямо наложените върху Русия от ЕС санкции заради анексирането на Крим - територия на Украйна, която пред 2014 г. бива окупирана от Русия. В своя защита той посочва, че населението на Крим се състои предимно от хора с руски произход. По-късно в интервю за Euronews президентът утвърждава позицията си, че санкциите са вредни както за Русия, така и за ЕС. Признава обаче, че действията на Русия противоречат с международното право.
Спрямо теми като енергетика и въздушно снаряжение Радев симпатизира на Русия. Въпреки това през последните две години президентът частично изменя позициите си спрямо Русия. През 2020 г. отправя критика спрямо отвличането на беларуския журналист, наредено от диктатора на държавата Лукашенко - зад чиито решения често стои подкрепата на Русия. Радев също така застана и зад инициативата “Три морета” през 2020 г. Това е обединение от 12 държави членки на ЕС, което цели да направи страни като България независими от руското влияние. Днес позицията на Радев клони към максимално удовлетворяване на българските нужди - което според него не означава пълно прекратяване на дипломацията с Русия. Смята, че добри взаимоотношения с въпросната държава могат да ни донесат икономически принос.
Съдебната система
Още през първата си година Радев се сблъсква с проблеми с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Прокурорът отправя заплахи към журналист с помощта на тогавашен член на БСП. Аферата се прочува едва по-късно като “ЦУМ-гейт”, но тогава не получава особено внимание от властта и медиите. Лозан Панов, председателят на Върховния касационен съд, се среща с президента, търсейки кооперация в разследването на случая. Радев отказва да сътрудничи, като посочва, че заемането на позиция би надвишило правомощията му.
Макар до известна степен Радев да бездейства при случая със Сотир Цацаров, по-късно усилено се съпротивлява с назначаването на Иван Гешев. Той налага вето - т.е. абсолютно неодобрение и опит за спиране на процеса по назначаване, но то е преодоляно още същата година. Неуспешната съпротива на Радев срещу избирането на Гешев все пак привлича вниманието на обществото.
Прокуратурата отвръща на удара
Явното противопоставяне на Радев срещу Гешев следва в това прокуратурата да се опитва да го хване в грешка. През 2020 г. изтича телефонен разговор между Радев и член на Висшите военодушни сили, в който се обсъжда назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС докато Радев все още е бил командир там. Целта на Гешев чрез този запис е да докаже, че президентът укрива документи. Чрез подслушването прокуратурата обаче нарушава три закона, а разследване на Радев така и не бива проведено заради имунитета, с който той разполага като президент.
Следващото действие на Гешев против президентството е срещу приближени на Радев. Съветниците му Пламен Узунов и Илия Милушев биват арестувани по обвинения за търговия с влияние. Това се случва на 9 юли 2020 г. - същата вечер Радев и Йотова се присъединяват към протестите за сваляне на ГЕРБ и Гешев.
Опозиция на изпълнителната власт
Протестите през 2020 г. слагат началото на по-директната борба с корупцията от страна на президента. От 9 юли насам президентът започва да води политика на остра критика спрямо правителството. Той осъжда и случаите на полицейско насилие, които бяха прикривани в продължение на година.
В предишни свои кампании той също е демонстрирал антикорупционни нагласи, но опитите му да въздейства чрез позицията си са били неефективни. Пример за това е неуспешният опитът на Радев да привлече внимание към бизнес връзките между Делян Пеевски и Бойко Борисов още преди протестите.
Държавният глава също така налага голям брой вета през годините. Главно се е противопоставял на ГЕРБ и ДПС през годините, а политиките, които е възпирал от задействане, обикновено наистина са били съмнителни.
Един от случаите е свързан с бизнесмена Кирил Домусчиев - собственик на “Лудогорец”, дълги години управляващ на “Нова телевизия” и приватизатор на Българския морски флот. Заради неспазване на договори, на Домусчиев е наложена парична санкция. Парламентът се опитва да опрости задълженията му, но в крайна сметка ветото, наложено от Радев, принуждава собственика на “Лудогорец” да заплати дължимата сума от над 50 милиона лева.
Служебни правителства
През 2021 г. вследствие на проведените парламентарни избори, президентът Радев получи възможност да състави 2 служебни кабинета. Това се наложи, тъй като два пъти не се сформира правителство. Самите кабинети си спечелиха широко публично одобрение.
Служебното правителство се зае с мисията да изобличи корупцията в отровената от ГЕРБ система. Двама от членовете - Асен Василев и Кирил Петков, получиха огромна публична подкрепа и оглавиха водещата политическа сила на третите избори - Продължаваме Промяната.
Радев насърчава възникването на новите политически проекти. Той самият е издигнат не от партията БСП, а от независим инициативен комитет. Това кара гласоподавателите да си зададат следния въпрос - каква роля играе БСП в новата кандидатура на президента?
Радев и БСП - съюзници или врагове?
По време на управлението си Радев започна да се отчуждава от проруските си позиции, а самите БСП минаха през много вътрешни конфликти. Тези фактори се отразиха на взаимоотношенията на президента и издигналата го партия.
От БСП все пак подкрепиха Радев в повторното му кандидатиране за президент. Според “Алфа рисърч” над 90% от привържениците на партията са дали гласа си за него. За разлика от Радев обаче, БСП не пожънаха такъв успех на изборите, което добре илюстрира откъсването на президента от партията дори в публичното око.
Неразбирателства се наблюдаваха още преди самите избори. БСП открай време настояваха президентът Радев да се дистанцира от “Продължаваме промяната” и гледаха на него като на предател заради подкрепата, която той оказва на новата формация. По партийната телевизия на БСП, Георги Свиленски от БСП направи изявление, с което да насърчи поддръжниците на партията да не гласуват за Радев.
В инициативния комитет, издигнал Радев, членуват както приближени лица на доскорошния лидер на БСП Корнелия Нинова, така и нейни крайни критици. По думи на вътрешен член на БСП, на много от членовете на партията им е било забранено да членуват в инициативния комитет, издигнал Радев.
От друга страна, някои социолози отбелязват, че БСП най-вероятно не се откъсват напълно от Радев поради желанието си да спечелят гласове на негов гръб. Радев обаче е решен да запази политическата си индивидуалност и макар да не се изразява цинично по адрес на БСП, се дистанцира от нея чрез действията си.
Не се очертава лошите отношения на БСП и Радев да повлияят на вота на социалистите в неделя, тъй като ако някоя от страните е изгубила подкрепата на привържениците си, то това е самата партия.
Атанас Герджиков
Партийна и гражданска подкрепа
Атанас Герджиков е текущият ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Издигнат е от инициативен комитет и е подкрепен от ГЕРБ. Опитва се да се дистанцира от ГЕРБ и редовно набляга, че не е техен кандидат и че е издигнат от инициативен комитет на граждани (сред които са членове на ГЕРБ като кмета на София Йорданка Фандъкова и кмета на Бургас Димитър Николов). Не е особено критичен срещу ГЕРБ и посочва, че освен грешки, са имали и много успехи, заради което са продължили да печелят избори за 12 години. Това игнорира основни фактори в избирането им като купените гласове, изборните измами и зависимостта на административния сектор от партията.
На балотажа ДПС индиректно изрази подкрепата си за Герджиков, без да го назовава по име. Карадайъ, председателят на партията, окуражи гласоподавателите си да изберат кандидата, който ще бъде “обединител на нацията”. Това идва след месеци остри критики на ДПС, че Радев разединява и не е ефективен медиатор. По-рано в президентската надпревара Герджиков бе обвинен от друг кандидат, че има връзки с ДПС, от което той се защити с това, че никога не им е бил симпатизант и никога не се е срещал с Карадайъ, Доган или Пеевски.
Опит и цели в управлението
Има политически опит като заместник-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 (правителство на НДСВ и ДПС). Тогава е започнал реформи във висшето образование, сред които повече свобода за университетите в решаването какво и как да преподават и разделянето на академичното от финансовото управление на университетите. През 2008 и 2009 е бил управител на Фонд “Научни изследвания” към МОН, който осигурява финансиране за научни изследвания. Открити са нарушения с финансирането на проекти, извършени по време на управлението му. Сключвани са договори със стойности надвишаващи значително заложения бюджет, и са финансирани проекти, които не са печелили конкурси и дори не са участвали в такива. Откакто е ректор на СУ е разкрита информация за непрозрачно раздаване на 20 млн. лева бонуси през 2016 г. и неверни финансови отчети от следващата година.
Сред приоритетите си Герджиков изтъква върховенството на закона и съдебна реформа, без да уточнява как трябва да изглежда тя. Обявява се срещу увеличаването на президентските правомощия, защото намира това за заплаха за създаването на авторитарна власт. Смята, че българите трябва да се обединят около общи каузи, като за такива посочва неща като евроатлантическа ориентация, върховенство на правото, борба с корупцията и социални политики като образование и здравеопазване. Твърди, че президентът трябва да има активно участие в гражданския живот, което комбинира с приоритизирането на неутралност в идеите си. Посочва, че опитът му като ректор на СУ ще му помогне да балансира “между интересите на хора с различни интереси, така че всички да се почувстват удовлетворени от някакъв справедлив резултат”. Твърди, че цели да убеди политиците да работят отвъд партийни разделения и да взимат решения с дългосрочни приоритети.
Ако разгледаме позициите му спрямо някои недалечни събития, е лесно да видим как неутралността му граничи с отказ да заеме чиято и да е страна, което само по себе си също е позиция, особено когато позволява нередности да продължават да се случват. При полицейското насилие през 2020 г. ректорът не заема публична позиция. Герджиков се оправдава с това, че е не се е знаело кой е прав и са липсвали кадри на насилието. Нищо не се споменава за още тогава съществуващата информация за студенти, попаднали в болница след протестите - нещо, което в повечето демократични държави би било достатъчно, за да предизвика някакъв отзвук или израз на съпричастност. Сред други подозрително мълчаливи негови позиции са тези за Пеевски и Доган. Герджиков заявява, че има нужда от общ подход към всички нарушители на закона, а не само към отделни личности. С това избягва да порицае тези конкретни личности, като се оправдава, че те са просто символ на безнаказаността. Пеевски и Доган не са идейни символи обаче, а престъпни личности със значително влияние - идеологическо в случая на Доган и медийно в случая на Пеевски.