Предизборните приоритети на ДПС:
1. Развитие на икономиката с цел да достигнем темповете на Европа
► Прилагане на Зеления пакт* на Европейския съюз:
► Дигитализация и развитие на инвестициите.
2. Преодоляване на демографската криза чрез дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори:
► Съвременно образование с инвестиции в дигитализацията;
► Висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата;
► Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната.
* Зеленият пакт е планът на ЕС за трансформация на енергийния сектор и адресиране на кризата с климатичните промени.
В предизборната си програма ДПС започва с описание на проблемите в България. Интересно е, че не засяга на първо място проблемите с корупцията и престъпността, свободата на медиите и върховенството на закона. Едва надолу в страницата някои от тези неща се споменават бегло, но не се навлиза в детайл.
За платформата на ДПС:
По отношение на последователност и съгласуваност на практиките си, ДПС е партия-хамелеон - често сменя приоритетите и идеологиите си, обикновено в търсене да се позиционира да тези, които са получили властта в момента. Партията има доста идеологически и практически противоречия, които правят поставянето ѝ на политическия спектър невъзможно - едновременно работи и като опозиция, и помага на управляващите; защитава либерални идеи, но има силно йерархическа структура; опитва се да апелира към Европейския съюз и НАТО, но в същото време лобира за руските интереси в България.
Дори без да навлизаме в историческите ѝ действия и задълбочената корупция, само тази променлива природа е достатъчна, за да хвърли сянка на притеснение върху обявената от тях програма. Някои от приоритетите, които са извадили, приличат интересно много на платформата на Демократична България, само че без стъпки за възстановяване на законността, каквито Демократична България посочва като инструмент за постигането на целите си.
Подборът на Зеления пакт едва ли е случаен. ДПС в момента гледа към Европа, от която България се очаква да получи финансиране от 1.178 млрд. евро за трансформация на енергийния сектор. В момента се разработват няколко механизма за финансиране. Можем само да се надяваме, че ДПС планират да използват европейските финанси по предназначение, а не са се насочили към тях поради уязвимостта им от незаконно присвояване.
ДПС и управлението
Партията ДПС отдавна се е бетонирала като основна подкрепа на управлението, независимо кои партии го съставляват.
В някои правителства присъства по-явно - като кабинетите Станишев и Орешарски (за които препоръчваме да прочетете повече в статията ни за БСП), нанесли дълбоки вреди на демокрацията ни и задълбочили корупцията. Бъдеща кооперация с БСП ще бъде трудна на практическо ниво, защото сегашното ръководство на БСП в лицето на Нинова е поело към “патриотичната ниша”, което изключва присъствието на етническа партия, за каквато се рекламира ДПС. Лицата, подкрепящи евентуално сътрудничество с ДПС, в момента са извън управителните органи на БСП, а и паметта за случилото се в предните две БСП-ДПС коалиции грее ярко - както за представителите на БСП, така и за народа, който едва ли ще изтърпи подобна симбиоза без пак да се вдигне на протест.
Симбиозата с ГЕРБ е по-интересна, макар не толкова официална. Когато Борисов бива питан за отношенията му с ДПС, обича да развива обяснения как търси подкрепа от Доган само при важни решения за защита на държавния интерес като покупката на изтребителите Ф-16 и приемането на държавния бюджет, но фактите говорят за по-дълбоко сътрудничество. През второто правителство на Борисов, ДПС и ГЕРБ си помогнаха да отхвърлят правосъдната реформа на Христо Иванов, след което поеха по пътя да наложат контрол върху съдебната система и прокуратурата, както и върху медиите. И макар ДПС официално да се представя за опозиция, тя фактически участва в кабинетите на Борисов със свои министри. Колкото и премиерът да се опитва да опровергае тази взаимозависимост, освобождаването на министри в отговор на протестите през 2020 доказва, че все пак такива връзки е имало. От тази симбиоза ДПС получават привилегии под формата на държавни поръчки, студен резерв, охрана от Националната служба за охрана, специален статут на имоти, и още други. Макар ДПС на хартия да гласува против елементи от бюджета, за да запази официалната си позиция на опозиция, интересите ѝ често са обслужвани от разпределението на бюджетните излишъци. В замяна ДПС подкрепя управлението чрез медийната си империя (отново напомняме, че България неслучайно е 111-та в списъка по свобода на медиите), гласува важни закони и кадрови решения и подпомага съдебно-прокурорската схема, която се отнася меко с управляващите, но тежко смазва опонентите им. ДПС са причината финансовите планове на Борисов (главно данъчната, пенсионната и социалната политика) да работят, и те подпомагат странната геополитическа ориентация на страната ни, където някак се опитваме да се сближаваме с всички, но без другите да разбират. Съответно в момента ДПС е неизбежна част от текущата управляваща структура, и ще участва в тази структура, докато тя не спре да работи - защото явно им е твърде изгодна, че да я изгубят.
ДПС в опит да си изчисти облика
Делян Пеевски е известен образ от ДПС. Ако покрай всичките обяснения как Пеевски е проблем сте загубили нишката кой всъщност е Пеески и какъв точно е проблемът с него - препоръчваме това обяснение за парите му и техния съмнителен произход, както и дълбоката му намеса в корупцията. Скандалите с Пеевски нашумяха много насред обществото, което от една страна помогна Пеевски да бъде отлъчен като фигура, но от друга страна съсредоточи проблематиката на партията върху само един индивид. В резултат на това, за първи път от няколко предизборни кампании насам Пеевски не се появи в кандидатските листи на партията, и съответно няма как да влезе отново в парламента. Мнозина експерти смятат, че сегашното му премахване от листите е точно опит на ДПС да използва това и един вид да се “изчисти”, за да стане по-прегледен партньор за бъдещи коалиции. Единственото по-вероятно съхранение на гореспоменатия им модел е явна коалиция между ГЕРБ, ДПС и някоя от патриотичните формации, и постигането на такава коалиция не би било възможно със съпротивата, която репутацията на Пеевски предизвиква.
Тази промяна обаче изобщо не говори за вътрешна промяна в партията. Ахмед Доган все още подкрепя партията, Пеевски продължава да е нейн член, а партията продължава да е силно съсредоточена върху бизнеса. Заместник-председателят на Йордан Цонев, когато е бил попитан дали партията се ребрандира чрез липсата на Пеевски, е отговорил с:
“Категорично – не. Делян Пеевски е наш приятел и колега. Ние си го харесваме”. Според обясненията на Цонев – Пеевски сам е поискал да не е депутат, въпреки че и партията, и структурите са имали желание да го издигнат.
Тоест промяна няма.
Това е допълнително потвърдено и от продължителното присъствие на Ахмед Доган в тази партия. Ахмед Доган е бивш агент на Държавна сигурност, влязъл във властта, за да си осигури лични облаги. И макар официално вече да е извън нея, продължава да има изключително силно влияние върху членовете на ДПС, и освен това продължава да прибира всевъзможни неща от държавата. Някои от най-скорошните примери са именно плажа “Росенец” и ТЕЦ “Варна”.
А защо продължават да печелят подкрепа на избори?
Много важен въпрос. ДПС в момента се старае да монополизира избирателите-мюсюлмани така, както БСП подхожда към левите - и двете партии се интересуват повече от властта, отколкото от загрижеността си към тези групи. Този частичен монопол успява да печели все повече подкрепа, макар и стабилно да започна да губи гласовете на мюсюлманските си гласоподаватели. Все по-видима всъщност става ролята на купения вот, главно сред ромите. Това е жестока форма на манипулация - вместо ДПС да се грижи за повишаване на образованието и качеството им на живот, просто се възползва от неравностойното им икономическо и социално положение, за да си спечели подкрепата им. В някои области това се извършва директно в обмяната на пари, а в други - чрез механизма на социалните помощи и ясно комуникираното послание, че ако ДПС не спечели в дадена населена област, социалните помощи ще бъдат отрязани. Това е изключителна злоупотреба с хора, често пъти в отчаяно положение, и освен това руши демократичния процес и вреди на всички.
Извън етническите области, ДПС също така контролира и хората, живеещи в планинските и полупланинските райони чрез контрол върху достъпа им до горите за дърва. Тук можете да прочетете за “горската мафия” и контрола на ДПС върху целия сектор, както и последствията от това - хората или гласуват за ДПС, или рискуват на зима да студуват. Отново неморална злоупотреба с човешки животи и лишаване от правото на свободен избор.
А докато сме на темата за човешки свободи и “грижа” за етническите малцинства, нека обърнем внимание и на един интересен факт - най-сетне получената подкрепа за движението от президента на Турция - Ердоган. Дълги години ДПС се опитваше да спечели именно неговата подкрепа, за да монополитизира допълнително представляването си на мюсюлманите в България. Подкрепата от Ердоган за ДПС бе източник на облекчение, но за критично мислещите граждани е източник на притеснение. Ердоган, подобно на споменатия в статията ни за БСП Путин, е открито авторитарен лидер, който все повече затяга желязната хватка върху народа си. Всякаква опозиция бива репресирана, изборите не се провеждат честно (както наблюдавахме при отказа на Ердоган да приеме, че опозиционен кандидат е спечелил изборите за кмет на Истанбул), а “интелигенцията” - журналисти, учители, съдии и т.н., трябва да избира между това да критикува режима или да запази свободата си. Малцинства като кюрдите биват третирани ужасяващо, а жените също не се радват на подкрепа, както видяхме от съвсем прясното изтегляне на Турция от Истанбулската конвенция. Прекрасен повод за гордост за ДПС, че е спечелила подкрепата точно на този човек.
Накратко:
Партията ДСП в миналото е позволявала и на ГЕРБ, и на БСП да извършват неконституционни дейности. Най-вероятно ще продължи да си сътрудничи с ГЕРБ. Изменя приоритетите и политиките си спрямо това кой може да ѝ даде власт и макар за пръв път да не е поставила Делян Пеевски в листите си, все още го приютява в редиците си. Монополизира мюсюлманските и ромските общности като гласоподаватели, без истински да се грижи за тях. Наскоро получи подкрепа от авторитарния президент на Турция - Ердоган.