• Project Firebird

Какво се случи: 45-то Народно Събрание




В периода между изборите през април и предстоящите избори през юли в българската политика се случиха много промени и разкрития. С тази статия целим да ви помогнем да подредите за себе си кои са най-важните събития и последствия и какво трябва да вземете предвид, когато гласувате, а и като граждани като цяло. В тази част ще покрием най-основните промени, въведени от 45-тото Народно събрание, и какво направиха различните партии в него. В следващата част пък ще откриете обяснение за служебното правителство, неговите разкрития и промени, както и критиките към него.



Основни промени, въведени от 45-то Народно събрание


Най-значимото постижение на 45-тото Народно събрание беше въвеждането на промени в Изборния кодекс, с които да се увеличи демократичността на предстоящите избори. Главните изменения включват:

  • Премахване на съществуващите ограничения за българи в чужбина. Промените улесняват откриването на нови секции и премахват таваните за секции извън ЕС, заради които много българи в чужбина не успяха да гласуват първия път. (ГЕРБ и БСП заеха позиция срещу тази промяна);

  • Въвеждане на машинно гласуване като единствен механизъм за гласуване в секции с над 300 избиратели (осъществяването на тази промяна за предстоящите избори е възпрепятствано от бюджетни проблеми). (Промяната бе предложена от ИТН и подкрепена от ДБ, ИСМВ и БСП);

  • Членовете на ЦИК ще бъдат предлагани от парламентарно представените партии. Това лишава партии като ВМРО, които имат евродепутати, но не и депутати, от възможност да имат представители;

  • Членовете на ЦИК ще се назначават с указ от президента, което увеличава влиянието му;

  • Видеонаблюдение при броенето на гласове;

  • Улеснен достъп до подвижните урни за гласуване в случай на карантина, с цел да не бъдат ощетени от глас гражданите, разболели се в периода около изборите.

Предложенията за електронно гласуване, гласуване по пощата и създаване на Район „Чужбина“ не преминаха.



Ролята на всяка партия в 45-то Народно събрание


ГЕРБ


Макар да събраха най-много гласове, ГЕРБ не успяха да сформират парламент. След изборите ГЕРБ се озоваха без обичайните си съюзници (партиите от Обединени патриоти), без подкрепата на останалите партии и с посланието от гласуващите, че са загубили общественото доверие. Конкретно Бойко Борисов направи множество гръмки твърдения срещу компетентността на новите лица в парламента и „благосклонно“ им предложи подкрепата си, привидно за благото на народа, но и за да им даде шанс те сами да се провалят чрез действията си.


Когато другите партии поеха работа по реформата на Избирателния кодекс обаче, Борисов започна да се съпротивлява, и то неслучайно според проучване на Антикорупционния фонд (АКФ), ГЕРБ и ДПС са двете партии, които са разчитали най-много на купените и контролираните гласове. (От рисковите сектори гласове са отишли при партии както следва: 31% за ГЕРБ, 30% за ДПС, 12% за БСП).


Когато Комисията по ревизия на управлението през последните 10 години държеше заседания, Борисов и останалите министри в оставка отказаха да се появят дори когато другите партии търсеха обяснения за техните досегашни действия.


Може би най-разтърсващите разкрития бяха показанията на бизнесмена С. Илчовски. Той свидетелства за изнудвания и заплахи, отправени към него от страна на ГЕРБ и удобни за тях бизнесмени, както и за корупционни схеми. Депутати от ГЕРБ старателно се опитаха да дискредитират показанията на Илчовски, първо с безпочвени обвинения за наркотици, после с празни твърдения за липса на доказателства. Това, както и поведението на депутатите от ГЕРБ, говори за това, че разкритата информация представлява потенциална заплаха за тях. Освен това те се опитаха да сплашат Илчовски чрез заплахи за съд и присъствен натиск, докато дава показания. Не се притесняваха и да всяват хаос в залата чрез викове, присмиване и заглушаване на въпросите на комисията и на присъстващите журналисти.



Има Такъв Народ


Партията на Слави Трифонов се изстреля на второ място още на първите избори, в които взе участие, като привлече много от гласовете в чужбина. ИТН получи възможност за сформиране на мандат, но веднага го върна с аргумента, че отказва да се втурва в „безпринципни коалиции“. Трифонов изрази опасения, че при сключването на коалиция в климата на 45-тото Народно събрание, ИТН би била зависима от партиите, които са я подкрепили. ИТН все пак издигна Антоанета Стефанова за кандидат за примиер, което е рядкост за българската политика, където обикновено такъв тип роли се дават на мъже.


Проектът на ИТН се оказа водещ в реформите, предложени за Изборния кодекс. ИТН освен това предложи партийната субсидия за действителни гласове да бъде намалена от настоящите 8 лева на глас на 1 лев, като предложението бе подкрепено от повечето депутати на ГЕРБ-СДС и отхвърлено главно от БСП, ДПС и ДБ. Това предложение бе свързано с обещанието на партията да осъществи обществените желания, изразени чрез референдума през 2016 г.

Вследствие на участието си в парламента ИТН придоби медийно покритие извън контролираното от Трифонов пространство, което помага да се изяснят идеите на партията (повече тук). В предизборно интервю пред БНР Слави Трифонов заяви, че партията му не се вмества в познатия политически спектър (не особено продуктивно становище предвид това, че политическият спектър в България е толкова изкривен, че почти никоя партия не се вмества). Също така Трифонов изрази симпатии към Русия, но наблегна върху лоялно членство в ЕС и НАТО.


Освен това Трифонов се видя и със студенти в Пловдив, където се проведе дискусия. Сред по-конкретните приоритети на ИТН за в бъдеще Трифонов посочи електронното гласуване, намаляването на административната тежест, както и повече отчетност на министрите и качествен контрол сред държавните служители. При конкретни въпроси за бъдещите му планове, Трифонов каза: „когато съм готов, тогава ще бъда откровен“. А на въпроси относно плановете на ИТН за излъчване на премиер, Трифонов се държа особено снизходително към студентите. По-конкретна информация дойде от Фейсбук страницата му, където Трифонов съобщи, че няма да се кандидатира за следващия парламент и че може да носи отговорност от „една друга институция“.



БСП


БСП претърпя голяма загуба на априлските избори и, признавайки провала си, се опита да поеме в нова посока като партия, подкрепяща новите алтернативи. Изрично отказваше сътрудничество с ГЕРБ и предлагаше подкрепата си на повечето алтернативни партии – те обаче я отказваха с доводи, че БСП е партия, отговорна за сегашните проблеми. Това решение на протестните партии беше критикувано от някои като дестабилизиращо и показващо липса на стратегия, докато други празнуваха демонстрацията на принципи, която българското общество бе отвикнало да вижда на политическо ниво.


Докато парламентът беше в действие, БСП подкрепи много от инициативите на протестните партии, свързани с реформи на изборната система и разследване на предишни злоупотреби, и освен това се фокусира върху икономическите мерки за помощ на населението. БСП опита да лансира няколко предложения в новия парламент:


Първото бе за преговори за руската ваксина „Спутник V“ с оглед недостига на ваксини, с което се концентрираха върху един от приоритетите, които бяха посочили в предизборната си кампания. Предложението бе отхвърлено от останалите партии поради липса на одобрение от Европейската агенция по лекарствата. Към днешна дата проблемът с недостига е решен.


БСП остана вярна на предизборните си приоритети и предложи законопроект за преизчисляване на пенсиите, който макар да беше масово подкрепен от други партии на първо четене, в последствие си навлече критики заради опита на БСП прибързано да го мине на второ четене.


Видимо е, че БСП не следва изцяло старите си тенденции, но миналото ѝ продължава да държи гласоподавателите и останалите партии скептични към нея. Тук можете да прочетете по-задълбочен анализ на БСП. Важно е да се отбележи, че в момента партията прави опит да привлече други леви партии към себе си. Това обединение вече включва движения като АБВ и партията на Георги Кадиев, които ще се явят заедно с БСП на юлските избори. В същото време обаче се наблюдават продължителни вътрешни конфликти, тъй като Корнелия Нинова накара цялото ръководство да подаде оставка, макар тя самата да не подаде такава, и в момента текат спорове за нареждането на кандидатските листи.



ДПС


За пореден път ДПС доказа, че е партия, която не се води от конкретна политическа платформа или цел, а се нагажда спрямо печелившата позиция. Въпреки миналата си официална подкрепа за БСП и неофициалната си симбиоза с ГЕРБ (повече тук), сега те смело заявиха как няма да подкрепят нито ГЕРБ, нито БСП. Загубата на популярност на досегашните партии-великани накара ДПС да се отдръпне от старите си съюзници. На база конкретни действия ДПС бяха пасивни до такава степен, че почти не правеха неща, които да си струват отразяването в медиите.


АКФ посочва, че 27% от всички гласове, които ДПС е получила през 2021, идват от рискови секции – т.е. има висок шанс да са били продадени гласове.



Демократична България


Демократична България удържа на предизборните си обещания - не подкрепи ГЕРБ и отказа каквото и да било сътрудничество с ДПС и БСП. ДБ предложи законопроект за промени в Изборния кодекс, но те се оказаха по-малко популярни от предложенията на ИТН, зад които в крайна сметка застана коалицията. Освен това предложи и промени, задължаващи главния прокурор да се явява пред Комисията по правни въпроси в Народното събрание поне веднъж на три месеца. Това предложение директно адресира извънпарламентарната ангажираност на Демократична България с темата Гешев и съдебната система (повече тук), и беше прието с масова подкрепа от останалите депутати.



Изправи се! Мутри вън!


Влизайки в парламента, Мая Манолова успя да опровергае множеството съмнения, че би работила с БСП. Манолова упорито отказваше да си сътрудничи с тях за каквато и да е коалиция или евентуално сформиране на парламент, с което поне отчасти се отърси от миналото си в БСП. Това решение на Манолова обаче бе посрещнато със съпротива от Н. Хаджигенов, един от членовете на Отровното трио, който подкрепяше това ИСМВ да влезе в управлението чрез взимане на гласове от БСП, но без да ги допуска в управлението. Това предизвика вътрешни конфликти в партията, които в крайна сметка са се разрешили задкулисно, защото ИСМВ нито се сработи с БСП, нито изключи Хаджигенов от кандидатските листи за изборите през юли.


Партията бе сред тези, които предложиха законопроект за реформи в Изборния кодекс. Освен това инициира създаването на Комисия за разследване на полицейското насилие срещу протестиращите от месеците юли и септември 2020 г. Мая Манолова оглави временната парламентарна комисия по ревизия на управлението, която се занимаваше с изслушването на Илчовски, ревизията на безконкурсно раздаваните обществени поръчки, фалшивите обороти и други проблеми от последните години. (Заместник-председател на комисията бе Калоян Янков от Демократична България.)



В заключение


Най-основните последствия от 45-тото Народно събрание бяха промените в Изборния кодекс, за които най-активно се бориха така наречените „партии от протеста“ – Има Такъв Народ, Демократична България и Изправи Се! Мутри Вън!. Освен това и трите партии направиха усилени опити да въведат други промени в сферата на интереси от предизборните кампании и удържаха на обещанията си да не работят с партиите на статуквото. БСП се опита да докаже, че може да ѝ се има доверие и че иска промени, макар невинаги да гласуваше в тяхна полза. ДПС беше цялостно пасивна, но отказа да подкрепи старите си официални и не толкова официални партньори. ГЕРБ, изпаднали в сериозна опасност за бъдещето си като партия, разчитаха повече на грубо поведение, лъжи и всяване на хаос, вместо да се опитат да свършат някаква работа.

35 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички